Redrowk/Редроук

четвърта глава

 Имах много бледи спомени за Оливър. Не говореше много и изглеждаше потаен , винаги бягаше от часове , и му се караха.

- С него сме съседи и всеки ден чувам жалните стонове на родителите му - продължи Тина .- Мога само да си представя какво им е без отговори.

Разбирах какво има в предвид. И аз се нуждех от отговори. Защо дойдохме отново в Редроук? Защо майка ми се побърка от смъртта на Ана ? И най-вече защо имам чувството , че почти всички ме лъжат?

- Каква бе Ана преди да умре ? - попитах Тина , а тя ме изгледа изненадано. - Защо ме гледаш така ?

- Просто не ми идваше на ум , че ще попиташ това .Ами както си беше винаги , предполагам. Не й обръщах тези седмици повече внимание от обикновено. - тя въздъхна и ме накара да седнем на една пейка . - Знаеш , че не е добър човек. Че не беше. Но през последните месеци , ако трябва да бъда честна нещата се промениха , не много , но забелязах , че вече не си търси с кого да се заяде всеки ден.

- Какво казваш?

- Ами , не знам , честно казано . Предполагам ,че нещо се е случило , за да причини тази промяна в нея.

- Да не намекваш , че е била заплашвана или нещо подобно- попитах направо.

- Може би , но както казах , нищо не е сигурно. Ана имаше много неприятели в гимназията . Възможно е изведнъж ядът да е станл по-неконтролируем от страха.

-Тя всяваше много страх-казах тихо.- Поне в мен.

-Знам , спомням си , че вие двете не бяхте първи приятелки.

- И така можеш да го кажеш- засмях се горчиво. - Имаш ли идея кой би го направил ? Кой би я убил ?

-Не мога да видя никой от училище да е способен на такава жестокост , но понякога , като сме изправени пред най-омразния ни човек , никой не знае на какво сме способни.

Побиха ме тръпки от думите й. Ами ако наистина в училището имаше убиец , на свобода , и беше опасен. Изведнъж идеята за завръщането ни ми се стори, ако е възможно, още по-лоша. Погледнах часовника си и установих ,че е време да вървя.

- Трябва да тръгвам , но ми бе много приятно да се видим- усмихнах се на Тина.

- Да , и на мен така , Спенсър. Мина доста време.

-Не е лъжа - засмях се аз . - Предполагам ,че ще се виждаме като се запиша на училище.