The Perfect Girl

5.Всякаш бяхме от два различни свята...

???: Аз съм Каролина. Приятно ми е!
Аз: Аз съм Агустин, но на кратко Агус. И на мен ми е приятно!
Каролина(Ка): Елате, ще Ви заведа при госпожица Карол.
Аз: Благодаря!
Отидохме при Карол и Каролина ни остави да говорим.
Аз: Здравей, Карол!
Карол(К): Здравей, Агус!
Аз: Търсиш ли някой за работа?
К: Ами всъщност да. И мисля, че ти си точно за това. Ти ще подготвяш графика на Ру.
Аз: Супер! Благодаря ти, Карол!
К: Няма за какво, но трябва да бъдеш отговорен.
Аз: Разбира се. Няма да те разочаровам.
К: Дано да е така.
Подписах се на няколко места и вече бяхме готови.
К: Може да започваш веднага.
Аз: Супер! Благодаря ти отново!
К: Няма за какво.
  След разговора с Карол излязох от офиса ѝ и незабавно се запътих към залата, в която беше Руджеро.
Ру: Какво правиш тук?
Аз: Вече работя тук.
Ру: Браво! Сега моля излез!

Не чаках втора покана и напуснах залата. Странно, но тази зала ми хареса. Беше пълна с много най-различни музикални инструменти, а брат ми беше взел една китара и дрънкаше поредната му глупава песен.

Излязох и се запътих към близкия парк, които се намираше не далеч от сградата, в която бях до преди малко. Видях една свободна пейка и се запътих към нея, но с моят късмет, докато стигнах до нея се настани едно момиче. Странното, което е, че това беше Каролина. Реших да си поговорим малко. Дали започнах да я харесвам? Неееее...няма как да се случва😂. След моите глупави разговори със съвестта ми вече бях до Каролина.

Аз: Здравей!
Каролина(К): Здравей!
Аз: Може ли?
Посочих свободното място до нея.
К: Разбира се!
Седнах и от началото не си говорехме, но аз наруших тишината.
Аз: Ти като каква работиш в студиото?
К: Аз съм секретарка на Карол.
Аз: Секретарка значи.
Веднага започнаха да нахлуват мисли в главата ми.
К: Да, защо?
Аз: Нищо. Просто се зачудих.     Такова красиво и добро момиче да е секретарка.
Каролина се засрами и беше ясно, защото бузите ѝ почервеняха.
Аз: Няма от какво да се срамуваш.
К: Аз имам малко работа, мисля да тръгвам.
Аз: Остани. Моля те!
К: Добре, но ще бъде за малко.
Аз: Супер! Ам...ти имаш ли си гадже?
К: Не...така де, преди имах, но той постъпи ужастно и накрая ме заряза.
Аз: Какво е станало? Ако не е проблем да попитам.
К: Бяхме заедно от може би 2 години, той започна да ме лъже и да ми изневерява. Разбрах за всичко това, защото всяка вечер ходеше на клуб, прибираше се през нощта след всяка поредна, с която е спал. Накрая се скарахме много жестоко и той ме заряза. От тогава не съм имала.
От очите и потекоха няколко сълзи.
Аз: Това е ужастно.
К: Но моля те да не казваш на никой. Само ти знаеш. Дори не съм разказвала на Карол.
Аз: Спокойно! Можеш да ми имаш пълно доверие. И не се тормози заради миналото!
Изтрих сълзите от нежното ѝ лице.
К: Имаш право. Благодаря за подкрепата, дори и да се познаваме от няколко часа!
Аз: Няма за какво.
К: Ами ти?
Аз: Какво аз...?
К: Имал ли си гадже?
Сигурно ме хареса.😂
Аз: Харесвах едно момиче, но нямаше смисъл, защото след няколко дни трябваше да замина за друга страна.
К: Ами сега? Никоя ли не ти харесва от тук.
Аз: Ами...може би харесвам едно момиче.
К: Познавам ли я?
Аз: Мисля, че да. Работи във фирмата.
К: Ясно. Хей, може някой път пак да излезем.
Аз: Може. Тъкмо ще се опознаем по-добре.
К: Аз ще тръгвам. Чао!
Аз: Чао!

След като тя си тръгна намерих на пейката един лист, на които пишеше телефонен номер. Нямаше име. Просто на него пишеше ,,Обади ми се!".
Взех листа с телефонния номер и реших да се прибера.

----------------от името на Ру-----------------
След като говорих с Агус продължих да свиря.
Денят мина както обикновено. Учене на песни, уроци по китара...
Понякога просто исках всичко да свърши. Аз бях работник, а Карол шефка и не се виждахме толкова често. Всякаш бяхме от два различни свята...
Е, дойде време да си тръгвам. Реших да мина през парка да се разходя малко. След моята кратка половинчасова разходка се прибрах.😂 Агус отново лежеше на
дивана в хола. Ах, този диван, толкова го обичах. Но този път имаше нещо странно, което се случваше с Агус. Държеше лист с някакъв телефонен номер. Не ме интересуваше толкова и се качих в стаята си. Отидох в банята и си взех един душ, след което се облякох и легнах на леглото ми, реших да разгледам социалните мрежи. Имах куп съобщения от момичета, които не познавам, а те бяха : ,, Много си сладък!", ,,Искаш ли да излезем?" и т.н., но имаше едно от Валентина. Реших да го отворя. Може да е нещо важно.

valen_zenere_
Здравей, Рудже!
Искаш ли утре да излезем и да се разходим. Искам да поговорим.  1m

Беше го пратила преди една минута, за това ѝ отговорих сега.

rugge_pasquarelli
Здравей! Добре. Утре някъде към 10:00 сутринта съгласна ли си?

valen_zenere_
Супер! 10:00 в парка при фонтаните.

rugge_pasquarelli
Ще те чакам. Лека нощ на теб и на Карол.

valen_zenere_
Ще предам. Лека.

А/Б
Ето 5-та глава. Този път е с 859 думи, но не е много интересна. Съжалявам! Може би разочаровам повечето от вас. Надявам се да не ми се сърдите. Утре ще кача едни въпроси и за мен ще е много добре и по-лесно историята да бъде по-интересна. Мнения?😘