The Perfect Girl

12.

-----------------от името на Ру-----------------
  След разговора ми с Карол отидох да кажа на Агус, че тази вечер ще излезем. Той беше във всекидневната и лежеше на дивана и гледаше телевизия.

Аз: Агустине...
Агус: Какво искаш?
Аз: Карол ми се обади, че тази вечер ще ходим на бар.
Агус: Нужно ли е?
Аз: И Каролина ще дойде
Агус: До кога да съм готов?
Аз: До 23:00. Стига си задавал въпроси.
Агус: Добре де...
   
    След като му казах се качих в стаята си и отидох да си взема душ. После избрах една синя тениска и дънки. Облякох се и реших да посетя стаята на брат ми, за да му кажа да идва на вечеря.

Аз: Агус, хайде да вечеряме.
Агус: След малко идвам.

Слязох в кухнята и подредих масата за вечеря. Той не се забави и дойде в трапезарията. Вечеряхме и часът беше 22:30. Излязохме и тръгнахме към къщата на Карол. Стигнахме, а момичетата ни чакаха отпред. Те бяха уникални! По пътя не се случи нищо интересно. Отидохме в бара и седнахме на едно сепаре.
Дойде сервитьорката и поръчахме. Бяхме дошли да се забавляваме, за това отидохме на дансинга. Танцувахме и много се забавлявахме. Сигурно на Карол и Каролина им омръзна и се върнаха в сепарето. Аз и брат ми останахме. Появи се едно момиче, дойде до мен и започна да се приближава и бяхме в голяма близост един до друг. Колко ли странно сме изглеждали от страни? Все пак Карол си е моето момиче и не искам никоя друга. Опитах се да я отблъсна, но тя ме ме хвана за ръката и започна да ме дърпа нанякъде.  Агус изчезна, а Карол се появи точно, когато непознатата тръгна на някъде държейки ме за ръка. Видях Карол и се дръпнах от момичето, което  въобще не искаше да я оставям. Изглеждаше доста ядосана,, но как ще ѝ обясня какво точно се е случило...

Карол: Руджеро, защо?
Аз: Карол, нищо не съм направил. Дойде при мен и започна да ми се натиска. Не съм искал да става подобно нещо и най-вече да те дразня с каквото и да било.
Аз: Като не искаш тази да прави така, защо ѝ позволяваш? И защо се държахте за ръце?
Аз: Тя ме държеше за ръката. И как да я изгоня като изглеждаше пияна и съм сигурен, че беше пила.
Карол: Добро оправдание. Повярвах ти. На всяка, която не изглежда в нормално състояние ли ще помагаш!?
Аз: Не...Доверие ли ми нямаш?
Карол: И аз вече не знам. Просто не искам да те виждам.

    Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя избяга. Отървах се възможно най-бързо от момичето и отидох при Агус и Каролина.

Аз: Агус, Каро знаете ли къде е Карол?
Агус: Не.
Каролина: Не. Защо? Какво е станало?
Аз: Ще ви разкажа някой друг път. Сега трябва да намеря Карол.

  След разговора тръгнах да търся Карол, но в бара никъде я нямаше. След като не я намерих реших, че си е тръгнала и излязох от бара. Улиците бяха пусти, което е доста необичайно за голям град. Уличното осветление светеше доста слабо.

---------------от името на Карол-------------
       Ходех по улиците разплакана. Мислех си, че Ру не е виновен, но това което видях говореше друго. А и на всичкото отгоре се обясняваше, ако не е виновен няма да ми обяснява какво е направил и колко е невинен. От някаква уличка се появиха някакви хора. Бяха доста странни. Три момчета, малко странни, но ми бяха малко познати. Спряха ме и започнаха да ми задават различни въпроси.
???: Ей, сладурано!
Аз: Оставете ме.
??: Как може такава красавица да се разхожда сама по това време?
Аз: Моя си работа.
?: Малката става лоша.
??: Ще е още по-забавно.
Аз: Какво ще правите? Пуснете ме!
???: Красавице, когато се ядосваш си още по-сладка.

  Започнаха да ме дърпат към някаква тъмна уличка, но изведнъж се чу някакъв глас.

????(Ру): Хей! Оставете я намира!

Чух гласа на Ру. След това, което се случи в бара не ми беше приятно да го видя отново, но се зарадвах този път на появата му. Реших да си мълча и да не викам, за да не стане по-лошо.

??: И това да не е принцът, който ще спаси своята принцеса.*съркастично*
Ру: Оставете момичето иначе ще извикам полиция.
?: И мислиш, че ще ни изплашиш!?
??: Добре. Този път ви се размина, но внимавайте. Това не е последната ни среща. Момчета, пуснете ги!

   Пуснаха ни да си вървим, но какво трябваше да значат думите ,,Това не е последната ни среща"? Въпреки, че Ру ме спаси още съм му сърдита. Обичам го, но не знам как ще му простя. Аз продължих напред, а Руджеро ходеше след мен и повтаряше името ми.

Ру: Карол, Карол. Моля те, спри и ме изслушай!

  Аз вървях напред и не му обръщах внимание, въпреки че се чувствах по-сигурно като не вървя сама по тъмните улици. Не след дълго стигнах. Ру направи последен опит да ми обясни какво се случва, но аз не така и не го изслушах.

А/Б
Новата и дългоочакваната глава е тук. Цели 823 думи. Дано ви хареса.