Summer story (РЕДАКТИРА СЕ) || Hiver R❄se ||

Chapter 1

Слънчевите лъчи, които нахлуваха през стъклото на прозореца, попадаха точно върху лицето на спящата светлокоска. Което и беше причината, за да започне да се разбужда. Първата й реакция беше единствено да измрънка нещо неразбираемо и да се врътне на другата страна, завивайки се през глава, но няколко минути по-късно най-накрая отметна одеялото от себе си и се изправи в седнало положение. Разтърка очи сънено и стана, пристъпвайки към прозореца. Протегна се, затворила очи, а когато отново ги отвори й се стори, че видя нечий силует до прозореца на съседната къща, който беше точно срещу нейния. Съседката й беше четиридесет годишна жена, така че едва ли шпионираше облечената единствено в къси панталонки и потник Лизи, но за всеки случай издърпа пердето, така че да закрие прозореца й и след това се запъти към банята. Слизайки в кухнята, откри бележка, залепена на хладилника и гласяща: "Заредихме с храна преди да тръгнем, а върху масата има пари, които можеш да използваш, ако ти потрябва нещо. Ще се видим след десет дена, обичаме те. - От мама и татко". Родителите й често пътуваха по работа, още откакто тя бе дете, така че вече беше свикнала. Остави листчето върху масата до въпросните пари, преди да отвори хладилника и да се разрови в него, вадейки накрая няколко яйца от там, за да си направи омлет. Докато приготвяше и останалите нужни продукти, се замисли какво ще прави днес. Рейчъл бе на почивка с приятели и макар, че бе предложила и на Лизи да отиде с нея, тя бе отказала,... за да може да учи, което в очите на най-добрата й приятелка бе просто нелепо. Както сигурно и в тези на всеки нормален на нейната възраст. Когато вече се бе наяла и измила мръсните съдове часът наближаваше десет. Предполагаше се, че библиотеката вече би трябвало да е отворила. Хукна към стаята си, за да се преоблече и приведе косата си в по-нормален вид, преди да грабне чантата си, в която сложи книгите, които си бе взела предишния път. Не пропусна да вземе и портмонето и ключовете си, преди да излезе, заключвайки вратата след себе си. На минаване покрай къщата на госпожа Гордън, която бе излязла, за да се занимава с градината си, се спря, за да я поздрави. Докато разговаряше с нея, застанала от едната страна на ниската ограда, заобикаляща къщата, заедно с двора, някакво движение на верандата привлече вниманието й и погледа й механично се насочи натам, попадайки върху момче, което досега не бе виждала. Забелязала накъде шарят очите й, госпожа Гордън се изкикоти и свали ръкавиците от ръцете си.
- Лизи, това е племенникът ми - Александър.
И в този момент, като че ли по поръчка, погледът му срещна нейния. Преди Лизи да се е осъзнала, той вече крачеше към нея и леля си и заставайки до госпожа Гордън. Хвърли един преценяващ поглед на момичето и след това се обърна към жената до себе си.
- Мисля да изляза да се поразходя и да разгледам. Може да мина и през супермаркета, каза, че ти трябват някои продукти.
Леля му свъси вежди и го изгледа неодобрително, скръствайки ръце пред гърдите си.
- И къде ще се разходиш, като дойде едвам снощи и не познаваш града? Не знаеш дори къде се намира супермаркета.
Александър сви рамене, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си.
- Все ще се оправя някак. Не съм на пет.
Госпожа Гордън отвори уста, явно ако се съдеше по изражението й, за да възрази отново. Но тогава се спря и се обърна към момичето.
- Лизи, миличка, каза, че отиваш към библиотеката. Защо на път за там не покажеш на Алек къде е супермаркета? Ако нямаш нищо против, разбира се...
(Soo, не пиша история в Уатпад за пръв път, но все ми писва бързо и се отказвам, но с малко късмет и здрава воля ще завърша тази (ако има читатели, разбира се). Надявам се първа глава да ви е харесала. ^^ П.П. - за образът на Лизи използвам външността на актрисата Аманда Сийфрид, а за този на Александър - тази на модела Тони Махфуд. Повтарям - използвам само външността им, а по-нататък може и малко информация от живота на Тони Махфуд за героя ми, но само толкова. Характерите на героите са създадени от мен./ П.П 2 - качвам снимка на Тони Махфуд, за тези, които не знаят как изглежда.)