Summer story (РЕДАКТИРА СЕ) || Hiver R❄se ||

Chapter 5

Устните на Лизи се движеха върху тези на Алек. Дори не знаеше как бяха стигнали до тази ситуация - той, седнал на дивана и тя в неговия скут, обкрачила го. Езикът му внимателно разтвори устните й, давайки й време да реагира, в случай, че не желаеше, но щом момичето не го отблъсна, Алек смело откри нейното. Ръцете му шареха по нежната кожа на бедрата й под плата на роклята, изследвайки всеки сантиметър, до който имаше достъп. Но когато усети допира му по вътрешната страна на едно от бедрата си, Лизи се отдръпна, поглеждайки го със зачервеното си лице, а ръцете й, които до сега бяха увити около врата му, се преместиха върху гърдите му. Срещайки очите му, русокоската поклати глава и понечи да се изправи. Реалността изведнъж я бе ударила право през лицето като мокър парцал.
- Недей, Алек.
Но по неговия объркан поглед можеше да се съди, че изобщо не разбира защо момичето реагира по този начин. Тоест, допреди минута всичко си вървеше чудесно, нали така? Защо тогава Лизи изведнъж се бе отдръпнала?
Момичето стана от скута му и оправи дрехата и жилетката си с ръце, оглеждайки се, все едно, че търсеше нещо. Макар, че реално изобщо не беше така, по-скоро искаше да избегне погледа на изумрудените му очи.
- Трябва да си вървя.
И още преди Алек да е успял да й отвърне, тя изхвърча към коридора, където се намираше вратата. Той побърза да я настигне, като тъкмо в момента, в който тя отвори вратата успя да хване лакътя й и да я спре на място. Обърна я към себе си и уви една от ръцете си около кръста й, поставяйки пък другата на бузата й.
- Хайде утре да се видим отново.
Лизи преглътна, отклонявайки поглед встрани. Постави длани върху гърдите му, прилагайки лек натиск, за да го накара да се отдръпне от нея, но след като тона не подейства самата тя се опита да отстъпи  крачка назад. Но тогава гърбът й опря касата на вратата и отново бе приклещена от тялото му.
- Ще видим.
Александър се наведе, устните му откриха кожата й, там, където вратът и челюстта й се срещаха, при което русокоската едвам видимо потрепери.
- Кажи "Да".
Дъхът на Лизи рязко секна, заради допира му, а в гърлото й сякаш бе заседнала буца, пречеща й да говори. Въпреки това си наложи да я преглътне и преди да е асимилирала какво е на път да каже, го погледна и изстреля:
- Утре вечер. Можеш да дойдеш у нас, след като леля ти си легне.
А в отговор Алек се усмихна, навеждайки се може би, за да я целуне, но този път беше отблъснат и момичето набързо излезе през вратата, без повече да поглежда назад.
Лизи дълго размишляваше над това, което бе направила и казала тази вечер, преди да си тръгне. О, Боже, как си бе позволила да изгуби контрол? Никога преди не й се бе случвало. Това момче имаше толкова голямо влияние върху тялото й и желанията му, макар, че се познаваха от толкова кратко време. Въртя се още известно време, преди най-накрая да потъне в сън.
На другия ден, докато прелистваше страниците на една от книгите, които бе взела от библиотеката, когато бе отишла с Александър, когато телефонът й иззвъня. Беше захвърлен върху леглото, на което тя се излежаваше още от сутринта, в близост до нея, така че без да откъсва поглед от думите, се пресегна, за да го вземе. Не погледна кой е, ами направо вдигна. Предполагаше, че е майка й, въпреки, че бяха разговаряли преди половин час.
- Ало?
- Лиз? - гласът на най-добрата й приятелка се разнесе от слушалката, при което вниманието на русокоската най-накрая се откъсна от четивото.
- Киара! - усмивка бе озарила лицето й, Лизи затвори книгата и се изправи в седнало положение върху леглото. - Откога не сме се чували! Добре ли си изкарваш на почивката?
Чу се смехът на Киара, в който, освен развеселената нотка, можеше да се усети и нещо друго. Е, или поне Лизи го забелязваше. Достатъчно добре познаваше най-добрата си приятелка.
- Ами, всъщност се върнах снощи. Станаха някои неща, като например, че си опразних кредитната карта, а татко не ми прати нищо друго, освен билет за вкъщи...
- О. - от една страна Лизи чувстваше жал за Киара, но от друга изпитваше радост, че се е върнала по-рано и най-накрая ще има кой да й прави компания.
- Та, какво ще кажеш да излезем?
- Разбира се. - възкликна русокоската, докато вече ставаше от леглото си. - В колко и къде ще се срещнем?
- След час и половина, на нашата площадка.

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●
(Окей, знам, че тази глава стана малко боза, за което се извинявам. ;-; Просто с наближаването на училище, ми излиза и друга работа и нямам много време да ъпдейтвам и гледам да го правя, когато мога и имам идеи. Но обещавам, че със следващата глава ще се постарая и все пак се надявам тази да ви е харесала. ^^)