Summer story (РЕДАКТИРА СЕ) || Hiver R❄se ||

Chapter 6

Вече настанили се на обичайната маса, на която винаги сядаха, в любимото си кафене, двете момичета чакаха сервитьорката да дойде, за да да вземе поръчката им. А през това време двете бяха потънали в техния си разговор, докато Киара удобно се бе отпуснала в стола си и скръстила дългите си стройни крака, за които всяко момиче ужасно й завиждаше, а Лизи от своя страна изглеждаше по "свита" в сравнение с приятелката си, отпуснала ръце в скута си и изправила гръб, както винаги седеше.
- Е, каза, че имаш да ми разказваш много. Какво става с теб напоследък? Открила си си нова любима книга? Любимият ти мъжки герой е оживял?
В отговор от страна на Лизи, Киара получи само извъртане на очи, преди да се засмее.
- Не, не е това. Става дума, за това, че... имам нов съсед и...
- Иии нека позная? Паднала си си по него? - устните на тъмнокосата красавица се извиха в усмивка, а веждите й се повдигнаха многозначително нагоре, но преди Лизи да е имала възможността да й отговори, до масата им застана дребничка брюнетка, с тефтерче и химикалка в ръце - очевидно сервитьорката, готова да запише поръчките на двете момичета. Минутка по-късно, Лизи и Киара отново бяха останали само двете и се върнаха към темата.
- Та, какво казваше? Паднала си си по новия си съсед?
- Ами... - Лизи усещаше как лицето й се затопля и бе сигурна, че се е изчервила до степен, в която прилича на домат.
- Вече всичко ми е ясно. Най-добрата ми приятелка е хлътнала. - Звънкият смях на Киара огласи пространството, преди тъмнокоската да изправи гърба си и да премести ръцете си, които до сега бяха отпуснати върху страничните облегалки на стола, върху масата. - Но да знаеш, че няма да ви дам благословията си да се ожените, преди да съм се срещнала с него и лично да съм се уверила, че е някой, в чиито ръце мога да оставя най-добрата си приятелка.
- Киара! Никой не говори за женитба! - смъмри я блондинката, нацупвайки недоволно розовите си устни и отклонявайки засрамено поглед, а Киара от своя страна просто се засмя. Лизи въздъхна и отново върна вниманието си към нея:
- Ами ти? Ти никога не оставаш без внимание. Не си ли намери някой на почивката?
Разговорът им отново прекъсна за момент, когато сервитьорката отново се появи, за да остави двете чаши с напитките на момичетата, преди да си тръгне.
Но изражението на Киара се бе променило, докато Лизи я наблюдаваше с любопитство, чакайки отговор на въпроса си и посягайки към своята чаша.
- Ами... Добре, срещнах един, докато бях в някакъв бар. Поговорихме малко и се оказа, че е от тук. Но всичко беше за една нощ и толкова. Съмнявам се да се срещнем отново.
Веждите на Лизи се повдигнаха нагоре, докато дъвчеше сламката в шейка си, а през това време звънчето в заведението иззвъня, съобщавайки за появата на нови клиенти и двете момичета инстинктивно се обърнаха.
В помещението пристъпи високо тъмнокосо момче, с мургава кожа, а след него и едно, чийто цвят на косата можеше да се определи едва ли не като огнен. И в този момент, измежду устните и на двете момичета се изплъзна по едно "Мамка му".

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●
( Хей. ^^ Това е новата глава, надявам се да ви е била интересна. Много бих се радвала, ако оставяте и по някой коментар с мнението си, според мен това би ми помогнало, ако допускам някакви грешки, да се подобря. Лека вечер ви желая. ^^ 🌹)