Summer story (РЕДАКТИРА СЕ) || Hiver R❄se ||

Chapter 4

На Лизи не й оставаше нищо друго, освен да гледа шашнато момчето, дори след като то й обърна гръб и след минута вече не се виждаше. Тя затвори вратата, трясвайки я несъзнателно, заради покачилият се адреналин в тялото й и подпря гръб на нея, свличайки се, заровила лице в дланите си. О. Божичко. Какво се беше случило току-що? Той наистина ли я бе целунал? Чувствата, които се бяха преплели в момента в нея бяха смесени. От една страна - как смееше този нахалник да прави нещо подобно без нейното позволение? От друга - Господи, допирът на меките му устни, който сякаш все още можеше да усети върху своите...
Все още разтреперена, Лизи се изправи на крака и се отправи към всекидневната, за да догледа филма си. Но какъв беше смисълът, когато почти през цялото време не го следеше и мислите й постоянно се връщаха към онова, което се бе случило преди малко?
И така мина вечерта й, нощта, в която почти не спа, връщайки лентата на времето в ума си и размишлявайки защо Александър бе направил това.
На другия ден трябваше да излезе, за да напазарува. Но в момента, в който отвори вратата на дома си, до слуха й долетя шума от косачка. Погледа й инстинктивно се насочи към двора на съседката й и... попадна върху голия до кръста Александър, който косеше тревата. И почти на момента след това се върна вътре, трясвайки вратата след себе си. Имаше чувството, че сърцето й ще изскочи от гърдите.
Но колкото и да й се искаше да се крие вечно, към вечерта получи обаждане от госпожа Гордън, която я покани на вечеря у тях. Лизи беше понечила да откаже, но след като жената така твърдо бе настояла просто нямаше избор. И облечена в рокличка с флорални мотиви и жилетка, докато русите й къдрици бяха прибрани на опашка и завързани с розова панделка, се появи пред прага на къщата в съседство.
За нейно щастие, й отвори госпожа Гордън, а не Александър. Жената се усмихна топло на Лизи, както правеше още откакто момичето беше дете и идваше у тях, за да й чете госпожа Гордън приказки. Тя нямаше свои собствени деца, а съпругът й беше починал много рано и след това тя така и не се бе омъжила отново, доколкото знаеше Лизи, макар че Маргарет Гордън определено имаше хубави черти на лицето и едва ли оставаше незабелязана от мъжете, въпреки възрастта си. Русокоската я последва до кухнята, където очакваше да види Александър, но него отново го нямаше. Сякаш прочела мислите й, госпожа Гордън заяви:
- Алек каза, че ще се изкъпе. Сигурно ще слезе след малко. През това време можем да приготвим масата.
Лизи усети как се изчервява леко и се съгласи. Толкова ли беше очевидно, че се оглеждаше за него?
Тъкмо бяха приключили с подреждането на масата и сервирането на храната, когато най-накрая и Алек се появи. Облечен в сива тениска и черен памучен анцунг, той влезе в кухнята, прокарвайки пръсти през все още леко влажната си коса. Погледът му попадна върху Лизи, но бързо се отмести към леля му, на която се усмихна, а тя от своя страна плесна с ръце и заяви:
- Е, щом вече всички сме тук, можем да се настаняваме и да започваме.
И след тези думи, всеки си един от столовете край масата и седна. Започнаха да се хранят и разговорът главно бе поддържан от госпожа Гордън, Лизи й отговаряше, а от време на време се включваше и Александър, който говореше по-скоро на леля си, отколкото на нея. Но пък беше факт, че от време на време й хвърляше по някой поглед скришом и дори се усмихваше бегло. След като приключиха с вечерята, десерта и отсервираха, госпожа Гордън се извини, че днес денят й е бил натоварен, а утре щяла да се занимава с градината си и се изниза, оставяйки двамата млади сами. В момента,в който тя напусна стаята, двамата се изправиха едновременно и в същия ритъм, заявиха:
- Аз ще измия чиниите.
Спогледаха се за няколко секундш и Александър повдигна една от веждите си, преди Лизи да заобиколи масата и да застане пред мивката. Пусна водата,взе гъбата и се зае да измие мръсните съдове. През това време Александър се приближи и обръщайки се с гръб, поставил ръце на ръба на плота от двете страни на тялото си, се подпря мълчаливо на него. Лизи първа реши да наруши тишината.
- Какво беше... това вчера?
Момчето извърна глава, за да я погледне и макар, че тя не не го гледаше, можеше да се обзаложи, че е повдигнал една от веждите си, съдейки по тона му. Преглътна и отми пяната от чашата, пресягайки се да я остави в сушилника при останалите току-що измити съдове.
- Какво имаш предвид под "това"?
Не знаеше дали се прави нарочно на ударен, но вече приключила и с последната чиния, изми ръцете си и спря водата, обръщайки се към него, докато ги бършеше с хавлиена кърпа.
- Онази... целувка.
- О, това. - рече момчето и сви рамене, отмествайки поглед към отсрещната страна. - Нищо особено
- Нищо особено?
- Да, нищо особено. Какъв отговор очакваше?
Лизи усети как стомахът й се свива на топка.
- Ами... не знам. Но обикновено никой не целува някой друг, без да го харесва...
От гърлото на Алек се откъсна смях, преди да се оттласне от плота и да се обърне към нея, поставяйки длан върху една от зачервените й бузи.
- Очарователно е колко си наивна. Врабчо, целуването и сексът не са свързани с харесване, или поне не в повечето случаи, а с привличане.
Лизи го изгледа объркано, но след като отново получи смях от негова страна, отстъпи крачка назад и поклати глава.
- Не можеш да целуваш хората просто така!
- И защо не? - Една от веждите на момчето се стрелна нагоре, преди отново да пристъпи към русокоската, скъсявайки дистанцията между тях. - След като знам, че и на тях ще им хареса, защо да не го правя. На теб също ти хареса, признай си.
- Да ми е харесало? - Лизи го изгледа невярващо, а след това гневно, вирвайки брадичка. - Няма нищо такова. Нямам опит в тези неща, но знам, че не струваше.
Александър за пореден път я изгледа развеселено и скръствайки ръце пред гърдите си, се приведе към нея.
- И откъде знаеш, че не струваше, след като нямаш опит? Ако не харесваш моите целувки, значи никога няма да си намериш подходящ мъж.
- Сигурна съм, че бих могла и ще бъде много по-добър от теб във всяко отношение. От вънвшния вид, чак до целувките.
- Първо - ако можех да оценя външния си вид от 1 до 10, бих си дал 11 точки. И второ - щом първия път не ти е допаднал, какво ще кажеш да се опитаме да поправим първото впечатление?
И преди Лизи да е схванала какво има предвид той, Алек уви една от ръцете си около тънкия й кръст и я притегли към себе си, така че тялото й да опре негово, разбивайки след това устните си в нейните.
Първата реакция на момичето беше да удари гърдите му с юмрук и да се опита да се измъкне, но след известна съпротива, най-накрая просто се остави в ръцете му и сякаш по инстинкт, раздвижи устни, затваряйки очи. Преди не бе целувала момче, така че просто реши да го остави той да води, а и Алек не изглеждаше да има нещо против да го прави. Ръцете й бяха стиснали плата на тениската му при гърдите, докато неговите ръце се бяха увили около кръста й, а една от дланите му галеше гърба й. Постепенно целувката се задълбочи и момичето издаде тих звук, заради приятното чувство, при което пък хватката на Алек се затегна. Не знаеше колко време беше минало, преди да се отдръпнат един от друг, за да си поемат въздух. Лизи изпитваше смесени чувства - желаеше още, искаше отново да усети устните му върху своите, но я беше срам дори да го погледне, затова заби лице в гърдите му. А той се усмихна и вече поуспокоил дишането си, се наведе, приближавайки устни до ухото й.
- Много добре, врабчо.

○○○○○○○○○○○○○○○○○○○○○○○○○
(Хей, хора, аз се завърнах. Извинявам се, че не качвах нови глави последните дни, просто тази седмица ми е доста натоварена. Между другото, много бих се радвала, ако оставяте по някой коментар с вашето мнение - какво мислите за историята, имате ли някакви забележки за каквото и да било, развитията и т.н. Мисля, че това би ми помогнала да се усъвършенствам в писането и да се поправя, ако имам някакви грешки, а може би дори и да реша как да продължа по-следващите глави. Благодаря предварително и отново се извинявам, че не бях активна в писането последните дни. ^^)