Summer story (РЕДАКТИРА СЕ) || Hiver R❄se ||

Chapter 3

Кръвта нахлу в главата на Лизи и обагри лицето й с ярка руменина, докато гледаше момчето с широко отворени от изненада очи. В първия момент не реагира, тъй като й трябваха няколко секунди да се оттърси от шока си, но веднага щом това се случи отблъсна ръката му и отстъпи крачка назад, поглеждайки го гневно.
- Казах ти, че това не е твоя работа! Нямаш никакво право да се бъркаш в личния ми живот ! - и след тези си думи, му обърни гръб за втори път, но вече окончателно взела решението никога повече дори да не погледне този идиот и без да я интересува, че той изобщо не познаваше града, с ядна крачка закрачи към дома си, без да поглежда назад. А ако го беше направила, щеше да види развеселеното изражение на Александър. И вероятно да се върне само, за да му избърше един шамар. Пристъпвайки прага на дома си, трясна вратата зад гърба си и моментално се качи в стаята си, където прекара по-голямата част от времето си остатъка от деня, както и през следващите два дена.
През цялото време гледаше да си намира някакво занимание, - я учеше, я гледаше някой филм, я чистеше - за да си разсейва мислите, които иначе постоянно се въртяха около онова момче. Господи, не помнеше някой преди да я бе ядосвал до такава степен. А тя попринцип не беше избухлив човек?
Бе се разположила на дивана във всекидневната, на масата пред нея бяха поставени кутия пица, кока-кола, купа пуканки и чипс, а на телевизора течеше един от любимите й анимационни филми - "Малката русалка". Тогава на вратата се почука, което накара русокоската да откъсне вниманието си от Ариел, която в момента наблюдаваше Ерик, когото тъкмо бе спасила, от водата. Изправи се, чудейки се кой може да я търси по това време, тъй като вече бе започнало да се стъмва. И определено остана изненадана, когато пред прага на дома си завари не кого да е, а Александър. Очевидно усетил, че всеки момент вратата може да му бъде тръшната под носа, побърза демонстративно да навре чинията с шоколадовите мъфини в лицето й.
- Леля направи мъфини. Каза, че са ти любими, така че ме накара да дойда да ти донеса малко.
Лизи го изгледа с повдигната вежда, преди да вземе чинията в ръце, свеждайки очи към нея, така че да не гледа неговото лице
- Накарала те е? Колко мило. Предай на госпожа Гордън, че й благодаря за мъфините.
И тъкмо, когато тръгна да затваря вратата, момчето постави длан на нея, прилагайки лек натиск, така че да я спре и повдигна една от веждите си.
- Няма ли да ме поканиш вътре? Не бъди груба, Лизи. - и без да дочака отговор мина покрай момичето и се вмъкна вътре.
Лизи от своя страна издаде раздразнен звук и побърза да го последва. Остави чинията, която държеше в ръцете си на масата във всекидневната при останалата храна, преди да се обърне към тъмнокоското, който се тръшна на един от фотьойлите от двете страни на дивана и я дари с чаровна усмивка.
- Хубав дом имаш.
Но за разлика от това на Алек, върху лицето на Изи нямаше и следа от усмивка.
- Нямаш никаква работа тук. Върви си. - отвърна момичето, скръствайки ръце пред гърдите си, докато Александър се пресягаше, за да си вземе една пуканка.
- Не е възпитано да гониш гости, врабчо.
Една от веждите на Лизи се стрелна нагоре.
- Врабчо?
Момчето хвърли пуканката в устата си и сви рамене, проговаряйки след като преглътна.
- Прякорът ти отива. Звучи сладко.
- Сладко ли...? - едва ли можеше да скрие изненадата, изписала се на лицето й, но пък бързо се осъзна и тръсна глава. - Освен това ти не си гост тук. Не съм те канила аз, ти се самопокани.
Александър се засмя и вдигна единия си крак, поставяйки го върху коляното на другия.
- Стига, врабчо. Не се дръж толкова враждебно. С какво съм заслужил това отношение?
- С какво си го заслужил ли? - изгледа го раздразнено, сядайки на фотьойла от другата страна на масата, така че вече се намираха един срещу друг, макар и на няколко метра разстояние.
- Ти пръв започна да ме дразниш без причина.
- Да те дразня ли? За онзи ден ли говориш? Че как съм те дразнил?
- Месиш се там, където не ти е работата. - отговори троснато Лизи.
- 3 от 5 тинейджърки не крият, че водят сексуален живот тези дни, Лизи. Но пък, когато нямаш такъв работата е друга предполагам. - сви рамене, усмихвайки се по най-невинния начин и от страна на момичето този път не получи само гневен поглед, ами и възглавница, която тя запрати към него, а той улови с лекота и се изправи.
- Мисля, че е време да си вървя. Скоро ще вечеряме.
Александър се изправи, последван и от русокоската, която го съпроводи до вратата, където той се спря точно преди да я отвори и заговори, без да се обръща към нея.
- Значи нямаш първа целувка, така ли?
Лизи се намръщи.
- Казах ти, че това не е твоя ра--... - но още преди да е успяла да си довърши изречението, Александър се обърна към нея и хвана лакътя й, за да я дръпне към себе си, преди до се наведе и да допре устни до нейните.
Лизи беше толкова шокирана, че дори не успя да реагира, преди той да се е отдръпнал. И когато го направи, я погледна с усмивка и точно преди да излезе, подхвърли:
- И на твое място, когато се преобличам бих дръпнал пердетата.