Summer story (РЕДАКТИРА СЕ) || Hiver R❄se ||

Chapter 2

Тишината, която караше Лизи да се чувства неловко, бе пропълзяла между нея и Александър и се бе увила около тях като лиани. В началото правеше някакви опити да завърже разговор с него, но след като той очевидно гледаше да й дава съвсем минималистични отговори, които изобщо не й помагаха особено да продължи темата, нямаше особено избор и накрая просто млъкна. Когато най-накрая в полезрението й се появи супермаркета, имаше чувството, че камък й е паднал от сърцето и може би дори без да осъзнава забърза леко крачка. Няколко минути по-късно, когато вече се намираха пред постройката, се спря и се обърна към момчето:
- Е... Ето го супермаркета. Надявам се, че си запомнил пътя за обратно. Дови--...
Но гласът му я прекъсна още преди да си е довършила изцяло изречението.
- Ще дойда с теб. До библиотеката имам предвид.
В първия момент не беше сигурна дали е чула правилно, но след като се увери, че няма никакви слухови проблеми го изгледа объркано, премигвайки насреща му.
- Ще дойдеш... с мен?
- Това казах. - отвърна, и за разлика от погледа на Лизи, който не се откъсваше от лицето му, неговия разсеяно шареше по улицата и сградите зад гърба й.
Което пък не се понрави много на светлокоската, тъй като предпочиташе, когато разговаря с някого, и той да й обръща същото внимание, каквото тя на него. Намести дръжката на чантата си на рамото и прочисти гърло.
- Ами... Добре. Щом искаш...
И без повече излишни приказки, се обърна и продължи. Колкото по-бързо отидеха и се върнеха - толкова по-добре, защото атмосферата с него направо я побъркваше.
Но за нейна изненадана, няколко минути по-късно, за пръв път, откакто бяха тръгнали, той пръв отвори уста и заговори:
- Значи ще прекараш лятната си ваканция в учене, а? Нищо по-забавно ли не можа да си намериш?
Изи му хвърли един объркан поглед, защото не помнеше да му е споменавала, че сега през свободните си дни имаше намерение главно да се подготвя за следващата си година в гимназията.
- Откъде знаеш какви са ми плановете?
- Леля ми разправяше за теб по-рано.
- Защо леля ти--... - замлъкна преди да си е довършила изречението и накрая просто върна погледа си към пътя, въздъхвайки тихо.- Както и да е, това какво ще правя цяло лято си е моя работа.
- Кажи ми, че се шегуваш?
- Защо да се шегувам?
- Значи не се?
В отговор, момчето получи един раздразнен поглед от светлокоската, при което вдигна защитнически ръце пред тялото си, извъртайки очи.
Не след дълго пристигнаха в библиотеката, която не се отличаваше с нищо особено от останалите обикновени такива. След като върна книгите, които бе взела по-рано, се зае да си избере нови, докато Александър разсеяно се разхождаше из помещението и оглеждаше отрупаните рафтове. Накрая се спря до нея, хвърляйки поглед към книгата в ръцете  й и изсумтя. Изи го изгледа объркато, промълвявайки едно тихо и объркано "Какво?", а като отговор от него получи свиване на рамене. Побърза да приключи с избирането и след това отиде при библиотекарката - стара жена с посивели коси и очила, на около шийсет годишна възраст - за да запише книгите, преди заедно с Александър да излязат от там. В момента, в който вратата хлопна зад гърба им, момичето се обърна към него, сваляйки чантата си от рамото, за да прибере в нея двете книги.
- Какво беше това вътре?
- Кое "това" по-точно?
- Това "Пф"?
- А, това. Нищо особено. Просто вкусът ти за книги не струва.
Тъкмо издърпала ципа на чантата, момичето рязко вдигна глава и го изгледа крайно обидена.
- Вкусът ми си е много хубав!
- Да, да, щом казваш. Но пък признавам, че очаквах да си вземеш по-скоро някой лигав любовен рома. Нали момичетата като теб харесват такива неща?
- Какво пък искаш да кажеш с това "момичетата като теб"? - отвърна Лизи, скръствайки ръце пред гърдите си, като повдигна една от веждите си.
- Ами... как да каже. Просто не изглеждаш като човек, който има любовен живот. - сви рамене с най-невинната усмивка, която можа да изкара момчето.
- Какво... Откъде пък знаеш ти дали аз си имам любовен живот или не?
- А имаш ли?
Светлокоската замлъкна, макал и да запази твърдото си изражение. Няколко секунди по-късно се врътна и понечи да тръгне, а от страна на Александър се чу гърлен смях, преди да я улови за лакътя. Дръпна я отново назад и я обърна към себе си, хващайки брадичката й с два пръста и привеждайки се към нея.
- Обзалагам се, че дори първа целувка нямаш...