The Composer_( Композиторката) [СПРЯНА]

Park Jimin

*От гледната точка на Юнна*

Свирих една от новите ми песни. Песента беше бавна на места забързваше, може да усетиш чувствата, които веднага проникват в теб като развилнял се ураган. Унасяш се в плавният ритам и несъзнателно започваш да пееш с мелодията.

Когато се бях вживяла в песента, някой седна до мен, спрях да свиря и се обърнах към човека който ме гледаше. Беше Jung kook.

JK: Хей!

Ю: Хей... Кажи?

JK: Дойдох да те видя.

Ю: Преди няма и 10 минути беше тук - засмях се.

JK: Добре де скучно ми е... Хайде да правим нещо!

Ю: Какво?

JK: Обичаш ли да танцуваш?

Ю: Да! Приемам!

JK: Кое? - Той явно се обърка.

Ю: Ами... Мислеше да ме поканиш да танцуваме заедно, нали? - усетих как се успокои.

JK: А, да..! Хайде!

Тръгнахме към залата за танци. Когато пристигнахме видяхме как Jimin танцува. Беше много добър.
Когато ни видя спря и ни се усмихна.

JK: Искаш ли нещо за пиене?

Ю: Да вода, моля.

JK: Ок. - излезе от залата.

Ю: Много си добър в танцуването! - възкликнах аз.

JM: Благодаря. - възгордя се той и се поклони.

JM: Можеш ли да танцуваш?

Ю: Да.

JM: Танго?

Ю: Ок... Само не умения добре завъртането.

JM: Ще те науча.

Ю: Супер!

Jimin пусна една голяма тонколона. Дойде до мен и ме хвана за кръста. ( Незнам как се танцува танго така, че ще си измислям.😶☺)
Музиката започна, а ние се понесахме в разпаламващия се танц. Дойде и мига на завъртането... не паднах това беше добре... предполагам... Щом танца свърши отидох и седнах на една от пейките. Jimin се усмихна и каза:

JM: Добра танцьорка си, няма спор.

Ю: Благодаря. - казах аз все още задъхана.

JM: Ела. - заповяда ми той.

Станах и отидох при него.

JM: Но и имаш пропуски... Направи първа поза.

Направих каквото ми каза. Хвана капачката и стъпалото на крака ми и ги намести. Същото направи и с другият ми крак. Хвана ме за ханша и него намести.

JM: Пробвай сега.

Надигнах се и се завъртях... Стана!

Ю: Успях!!! Благодаря!

JM: Няма защо.

Не можах да се сдържа и го прегърнах. Той първоначално се учуди, но после отвърна на прегръдката ми. Стояхме така може би 1 - 2 минути, но се усетих се отделихме.

Ю: Съжалявам.

JM: За кое? Че ме прегърна ли? Защо се притесняваш? На мен ми хареса, дори мисля, че трябва да го повторим някой ден. - Той ме прегърна пак, но в този момент Jung kook влезе през вратата...

Следва продължение...

Аньо Насейо на всички които четат това... Исках този некст да е по голям, но не се получи.
Извинявам се, че не качих миналата сряда (няма да си измислям оправдания) просто ме нямах някаква идея за какво ще се разказва в некста. СОРИ🙏🙏🙏😩😩😩. Няма повече да обещавам нещо което няма да го спазя. Простете ми🙏🙏🙏.