The Composer_( Композиторката) [СПРЯНА]

Прослушването

Дойде денят на прослушването. Станах рано за да съм една  от първите записали са се. И така оправих се набързо , взех си китарата и хукнах към касата за да видя коя съм по номер. Паднах се 52. Застанах на мястото където щях да чакам да отворят залата. Беше едва 6:10 сутринта , а залата отваряше чак в 9:00 сутринта. Много се радвах , че съм в топ 100 , защото по нататък съм на 100% сигурна , че ще надминат 800 човека. И изведнъж както се бях замислила телефонът ми звънна , погледнах кой може да е по това време. Естествено , че беше Изи:

Разговорът по телефона:

И: — Изи
Ю: — Юнна

И: Юнна къде си?

Ю: Пред залата чакам да обявяват прослушването.

И: Има още доста време... Идвам при теб и без това си забрави раницата с храната , водата , подвижното зарядно и др.

Ю: Добре... Но — в този момент тя  затвори  телефона и не можах да се доизкажа.

След около 15 минути Изи пристигна. Двете се прегърнахме и аз я попитах:

Ю: Не си ли на работа?

И: Започвам в 8:00 затова ще остана при теб до колкото мога. — и се усмихна самодоволно.

Ю: Пропускаш  голяма възможност. Може да работиш с любимата ти група BTS. — гледах я грижовно.

И: Всъщност сега в компанията която работя ме много добре. Те ме приемат като част от екипа им , а и когато станеш композитор на BTS така или иначе щеше да ме запознаеш с тях.

Ю: Не е сигурно , че аз ще съм техният композитор... — тогава отново се замислих за нещо. Изабела — Изи викна в ухото ми:

И: Земя вика Юнна! — аз я погледнах въпросително.

И: Е , коя песен си решила да им изпълниш?

Ю: Огнена стрела.

И: Ооо , това е една от силните ти песни. — каза тя като ме гледаше с поглед казвайки ” Гордея се с моята приятелка„ .

И така времето премина в приказки и Изи трябваше да тръгва. Когато погледнах какво се случва зад мен видях , че към опашката се бяха присъединили поне още 600 човека не си представях  какво щеше да е след 1 час , а пък камо ли след 3 дни ( толкова траеше прослушването ).

9:00

Залата отвори и след 5 минути прослушването започваше.

10:45

Дойде моят ред взех си нещата и охраната ми показа къде мога да си оставя багажа. Грабнах си китарата и излязох на сцената. Съдиите се усмихнаха когато започнах да пея. Песента беше бърза , но междувременно и плавна , усещаше се шипката любов под лятната обстановка.
Когато свърших с песента станах и тръгнах да си тръгвам , но съдиите ме спряха , питаха името и телефонния ми номер (аз разбира се , че им ги дадох ).
След като излязох от залата започнах да подскачам от радост. И така общо взето се прибрах в апартамента...

След 5 дена...

Сутринта се позвъня на вратата. Изи отвори и още сънена измънка:

И: Какво обичате?

#: Писмо за Юнна...

И: Юнна някакво писмо пристигна за теб! — кресна за да я чуя през две стаи.

Отидох до входната врата , подписах някакъв документ и щом пощальона ми връчи писмото видях какво пише на плика и изпищях от радост и казах на Изабела:

Ю: От прослушването е!!!

И: Сериозно! Отвори го!

Отворих плика на него пишеше ( цитирам )
”Оведомява ме ви , че... „

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здравейте това е първата глава от моята история. Надявам се , че ви е било интересно. Но това е едва началото.
Ще качвам нови глави в почивните дни и ще се опитам да са по — дълги.
Обичам ви.❤❤❤