The Composer_( Композиторката) [СПРЯНА]

Чувства?

  Сърцето ми биеше толкова бързо. При всяко негово докосване сякаш ток минаваше през тялото ми. Беше толкова нежен към мен.

  Изведнъж лампите светнаха, Jin огледа стаята и пак се обърна към мен. Видя объркана ми физиономия. Притегли ме още повече към себе си и сля устните ни още веднъж, но този път беше за по - кратко. Прегърна ме, зарови глава във врата ми и ми прошепна:

J: Не знаеш от колко време искам да направя това.

  Погледна ме, запилях се в неговите черни като мрак очи. Обикновено не харесвам тъмнината, но този мрак, който излъчваха очите му символизираше, непознатото.., а щом е непознато трябва да се опознае.

  Спомних си ноща, която прекарахме заедно и поисках отново да се почувствам защитена.

Ю: М..м..може ли тази вечер да спя при теб?

J: Разбира се! Може да идваш по всяко време!

Усмихнах му се топло.

  Той ме хвана за ръката и преплете пръстите ни. Почувствах...може...би... няколко  пеперуди в корема. И заради това се изчервих.
 
Вече бяхме при групата. Тъй като мини буса им беше на ремонт се наложи да сме с по - малък автомобил. Но имаше само седем места затова предложих:

Ю: Аз ще се прибера пеша. Вие тръгвайте. - Но Jung kook беше на друго мнение.

JK: Никъде няма да ходиш. - Дръпна ме и ме сложи да седна в него. Беше много неловко...

*От гледна точка на Jung kook*

Не трябваше да правя това. Юнна беше седнала точно на „ Специалното ми място”, а през пътя не друсаше малко... Вече последните минути едва издържах, тя точно тогава реши да се намества... Мамка му... Едва се сдържах да не направя някоя глупост... След като буса спря се изстрелях в стаята ми за да се успокоя малко...

Лежах на леглото и обмислях какво се бе случило в колата.. Държанието ми се променя когато Юнна е пред мен, което е странно...аз ставам някак...агресивен..? Не знам защо, но се дразня от това, че тя не ме слуша.
Трябва да отида да я видя... Влязох в стаята ѝ.

JK: Хей... Юн..........на

Май не бях влязъл в подходящ мометн. Тя беше само по хавлия... капките вода още се стичаха по горещото ѝ тяло. Това момиче ще ме подлуди, май пак получих ерекция... Не! Jung kook контролирай се! Поех си дълбоко въздух.., но тялото ми не ме слушаше, мозъка ми блокира и аз започнах да се доближавам все повече и повече до момичето. Искам да махна тази хавлия, да видя голото ѝ тяло в действие. Докато се усетя вече я бях съборил на леглото. За да не ми избяга хванах ръцете ѝ и наместих коляното ми между нейните крака. Наведох глава над малкото ѝ ухо:

JK: Желая те.

Слязох по - надолу, захапах леко врата и започна да оформям смучка. Усетих как се напрегна.

Ю: Моля те....Спри... - Каза едвам, едвам.

JK: Не искаш ли да се позабавляваме малко?

Ю: Не...

Станах от нея и я погледнах в очите, изгубих всякаква надежда, че тя ще ме хареса.

Ю: Може би, друг път.

Самочувствието ми се върна. Значи имам шанс с нея. Усмихнах се.

JK: Само кажи кога. - Намигнах ѝ и излязох от стаята.

* От гледната точка на Юнна*

След като излезе се изправих в седнало положение. Започнах да се тупам по гърдите в опит сърцето ми да спре да бие толкова бързо.

Какво ми става?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Аньо Насейо... Завърнах се! 👏👏🎉🎉
Надявам се новия некст да ви е харесал.