The Composer_( Композиторката) [СПРЯНА]

Писмото

  ” Уведомява ме ви, че вие сте избрана за официален композитор на  групата BTS. За повече информация телефон ******... „

Щом прочетох писмото прегърнах с всичка сила моята приятелка и двете започнахме да пищим от радост.

И: Нали ти казах, че ще изберат теб! — каза през радостен вик.

След като изрече това се отделихме и аз започнах да обикалям стаята от притеснение задавайки различни въпроси на Изи:

Ю: Какво трябва да правя сега? Да им се обадя може би? Трябва ли да замина с тях (BTS)? Но ако замина ще те оставя сама, дали ще се справиш? Те (BTS) как ли ще ме приемат? Дали ще се държат добре с мен?

В този момент в изблик на притеснение Изабела ме хвана за рамената и ми отговори строго:

И: Сега ще звъннеш на мениджъра им. — каза и ми подаде телефона и писмото. — Ако трябва да заминеш с тях си събирай по—бързо багажа и не се тревожи за мен ще ти се обаждам всеки ден. И последно не се страхувай сигурна съм, че момчетата ще те приемат, защото ти си очарователна, умна и талантлива и др.
От тези думи се успокоих и ѝ кимнах. Набрах номера от плика. Когато телефона се вдигна се чу мъжки глас:

#: Какво обичате?

Ю: Здравейте. Аз съм избраната композиторка. Вие сте мениджъра предполагам?

#: Да, здравейте. Нека да караме по същество. След два дни елате пред Big Hit ще ви обясня вашите задачи и ще ви запозная с групата тябва да опознаете  техния стил. Ясно. — Обясни ми на един дъх.

Ю: Ясно. — Отговорих му с тих глас.

И веднага затвори.

Аз се разплаках от радост и прегърнах Изи. Тя отвърна на прегръдката ми, когато се отделихме се усмихна и каза:

И: Веднага отиваме в стаята ти и ти събираме багажа. —  Хвана ме за яката на нощницата и ме завлече към стаята.
След 4 часа бяхме напълно готови. Дрехите ми се побраха в два големи куфара, а останалите принадлежности се събраха в 3 средно големи сака.

Дойде ред да звънна на родителите си. Сигурно се питате. Защо живея с моята приятелка в друг град, да не би да съм се скарала с тях. Нищо подобно просто трябваше да се преместя в Сеул заради учението.
Всъщност наще бяха готини. Те са заможни хора и затова всичко което поисках го получавах. А ето тук идва мисълта ” тогава защо не си разглезена кифла?„ За този въпрос  има простичък отговор. Винаги са ме учили да бъда предпазлива, да преценявам ситуацията в която се намирам, да знам, че всички хора имат равни права, да не се подигравам на останалите защото така показвам колко добре съм възпитана и др.

Звъннах на майка ми:

Разговорът:

М — Майката на Юнна:

М: Ало? Как си мила?

Ю: Добре мамо. Искам да ти кажа една радостна новина!

М: Каква е?

Ю: Ами... Знаеш ли групата BTS?

М: Сещам се... Така, че да.

Ю: Имаше прослушване за техен  композитор. Аз се явих. Днес получих писмо, че съм избрана! — Усетих, че както гласът ми беше спокоен стана писклив.

М: О, боже мой! — Каза радостно.
М: Чакай да извикам  баща ти!

Б — Бащата на Юнна.

Б: Много се гордея с теб! —  Двамата се вълнуваха.

Ю: Добре трябва да затварям за да си оправя. Обичам ви!!!

М,Б: Чао мила и ние те обичаме!!!

Аньо насейо на всички които четат това. Знам, че тази глава беше твърде скучна, но до сега.
Продължавайте да ме следвате, защото от другия некст започват любовта, драмите и др. Дали нишката ще започне да се отплита или пък ще се заплете още повече...?

А и още нещо извинявам се за закаснението.

ПС. Ако има грешки.