The Composer_( Композиторката) [СПРЯНА]

Kim SeokJin

Г.Т.Юнна.

Както си спях най-спокойно,телефонът ми звънна. Аз измрънках и го вдигнах от там се чуха викове. Това май беше групата...ОМГ,групата!!!!Съвсем забравих че днес ми е вторият работен ден.

-"Алооо"Чу се вик от другата страна на телефона,които ме извади извън транса на мислите ми.

-"Ааа,да?"Попитах..-:Кой е?"...

-"Аз съм Джънгкук...бързо идвай че ще закъснееш!"Извика той,а аз се сепнах и затворих.Станах бързо от леглото и изтичах в банята. Измих си на бързо зъбите и лицето и се върнах в стаята си,а в коридора на апартамента се сблъсках с Изи която търкаше очите си, защо явно беше  токущо станала.

-"За къде си се разбързала толкова?"Попита ме,а аз се направих че не чувам и изтичах в стаята си. Преобрякох се така:

И си вързах косата на безгрижен кок. Сложих в любимата си раничка,тетратката си за песни,два изострени молива,химикалка,протмонето и тевтерчето си без което не ходя никъде. Взех китарата и телефона си,обух се набързо и изхвърчах от апартамента с думите:

-"Ще се видим след работа!"И тръшнах вратата. Побягнах по дългият коридор и занатисках бутона на асансьора като откачена. Щом той пристигна се качих. След като бях вече долу,разбрах че вали...Еее поне зградата е близо!...Затичах се към зградата. Щом стигнах вече в BigHit осъзнах че съм подгизнала до кости. Затичах се по коридора и разсеяна се блъснах в някого,дори не разбрах кой и само казах едно тихо:

-"Миане(Съжалявам)" Го подминах,но гласът му ме спря.

-"Дори едно:добро утро ли няма?"Попита подсмихвайки се човекът. Този глас ми беше малко познат. Обърнах се и кого да видя:Джин...Той се кикотеше.

-"Аа...аз извинявай...Добро утро!"Казах.

-"Защо си цялата подгизнала?"Попита ме той очудено.

-"Ами на вън вали и не ми се чакаше такси за да закъснея и просто бягах до тук!"Обясних набързо.

-"Добре,но по-добре не стой така!...Ще изтинеш!"Каза той загрижено.-"Ела,ще идем до стаята ми,ще ти дам да облечеш нещо иначе ще изтинеш!"Продължи и тръгна на пред.-"Идваш ли?"Попита.

-"А какво ще правим със мениджърът ви?...Ще ме убие!"Казах,а той се засмя.

-"Спокойно,аз ще те прекрия. А и той не идва всеки път...Когато идва ни предупреждава!"Каза,а аз само кимнах. С него тръгнахме по коридора,след това се качихме в асансьора,който спря на последният етаж на зградата. Щом вратите се отвориха пред мен се откри най-голямата зала за танци която съм виждала, отидохме до една врата на която пишеше kim seokjin... Той отвори вратата и видях един дооста подреден килер пълен с дрехи, обувки имаше колекция от колани и вратовръзки... Дрехите му бяха разделени по цвят, обувките по производител... С прости думи беше твърде ама твърде подредено. Джин извади една синя тениска, един анцунг и ми ги подаде:
J:  Ето, това са най - малките ми дрехи, дори не ми стават. - излезе от килера за да мога да се преоблека... Облякох ги, но те ми бяха много големи е поне само тениската добре, че анцунга имаше връзки и го стегнах. Излязох и Джин като ме видя се разсмя.

Ю: Какво? - изчервих се.

J: Много си сладка в моите дрехи. - е вече няма да се учудя ако някой ме обърка с червената светлина на светофара.

Тръгнахме към новият ми кабинет по пътя той се опита да ми хване ръката, но нямам намерение да ставам толкова блика с тях (поне ката си мисли Юнна).

Аньо Насейо на всички, които четат това. Извинявам се за закъснението просто ме обхвана мързела. Голяма част от този некст го е написала  Izyoong_J_S идеята за некста беше моя, но не я написах и Izyoong_J_S ме изненада с което ѝ благодаря.

За да ви се реванширам за закъснението ще кача другата галата по рано в сряда.😜 До тогава чао.💖😍❤