Щастлив ли си сега? 💫

Ревност

Едно дълго лято раздели Бен и Грийни. Отдалечени, единственото което ги свързваше бяха социалните мрежи...но те не бяха достатъчни.
<Бен>
Стоеше в пълната си с ненужни вещи стая и му се струваше така празна. Гледането на тавана се бе превърнало в основното му лятно занимание и така горещите дни се проточваха... Беше се изолирал и сякаш единствената вещ, която имаше значение беше телефона му.
Искаше, трябше да знае какво се случва с Грийни, когато не е наблизо. И така притеснението му се превърна в ревност от нещо несъществуващо.
• • •
<Грийни> Хейй, my love.
<Бен> И защо пишеш чак сега? Всъщност какво прави до сега?
<Грийни> lol, baby...calm down. Трябваше да разопаковам, батерията ми падна и...
<Бен> И-и какво? Знаеш ли...няма да издържа. Трябва просто да се върнеш. Каква е идеята на това да сме раздалечени, безсмислено е.
<Грийни> Знаеш, че няма как да стане, нали. И на мен не ми е приятно, но не мога да направя нищо по въпроса..
<Бен> О...сега разбирам. Искаш да ме разкараш, а? Да се отървеш от мен като някаква ненужна вещ..
<Грийни> СПРИ! И двамата знаем, че не е така. Просто е практически невъзможно да прекарам лятото тук.
<Бен> Forget about it.. Прави каквото искаш. fuck u.
<Грийни> Боже, държиш се ужасно!? Какво ти става, държиш се като ревнива...
<Бен> Хайде де, кажи го или пък не ти стиска. Кучката тук си ти...и ще помогна на всички да го разберат.
<Грийни> Говориш глупости..лека нощ, Бен.
<Грийни> -извън линия-

• • •
Безсмислените разговори предизвикани от ревност и страх бяха единствените помежду им това лято. Дукато един ден Грийни просто спря да отговаря, отказа се да търпи спонтанните нервни изблици на Бен и замълча за тяхното общо добро..или поне така си мислеше, че прави...