Щастлив ли си сега? 💫

Анонимен слушател

Момчето се настани до Грийни и моментално започна да говори.
-Знаеш ли, учудващо е да видя някой тук и то по това време.. Дори странно! Но мястото е повече от вълшебно, така че разбирам какво те довело. Притежава някаква успокояваща сила, успява да влезе под кожата ти и да прочисти съзнанието ти. А задържиш ли поглед върху морето..е бавно и неусетно се сливаш с него...-Говореше замечтано непознатият.
Грийни го гледаше учудено и изучаваше мекият му глас, наред с чертите по лицето му, които се изменяха наред със всяка дума, процедила се от пълните му устни.
-А..а-аз..-Забелязал погледа вперен в него, непознатото момче се представи.- Аз съм Айвън..
Последва неловко мълчание, през което Грийни не откъсваше поглед от къдравата коса на другото момче. Перфектното множество рижави, почти кафяви къдрици падаха по лицето му.
-Ъм..Грийни..-Подаде неудобно ръка.
Айвън я пое и разтърси.
-Е..?-Загадъчна усмивка се изписа на лицето на къдравото момче.
-Какво?-отвърна Грийни.
-Какво те доведе тук?
Пауза. Лицето на Грийни отново впери поглед към морето.
-Нищо.
-О, напротив. Това място привлича хора с мисли. Натежали помисли. Кажи ми, какво ти тежи?
Нещо премина през мислите на Грийни. Мисъл, която продължи точно минута. Устата му се разтвори, готов да разкаже историята си, но изведнъж се изправи.
-Късно е, време е да тръгвам.
-О..ами..а..аз.. съжалявам ако..
Грийни отпрати един последен поглед към все така непознатото момче и тръгна с бързи стъпки.
Сам не можеше да повярва, че за миг бе готов да разкаже всичко което го мъчеше на напълно непознато момче. Това ли беше, до това ли го бе докарал Бен, до нужда от анонимен слушател?

Когато пристигна във вилата на семейството си, стаята си и накрая леглото си, единственото което усещаше беше самотата, а затвореше ли очи, виждаше бавно разбиващите се вълни.