Щастлив ли си сега? 💫

Сънища или мечти

                         <Грийни>

  Това лято наистина бе несравнимо. Несравнимо скучно, несравнимо дълго. Без дори малко положителни емоции...беше замряло. Всеки ден с малкото му останала надежда, Грийни се събуждаше и опитваше да измисли нещо вълнуващо за предстоящия ден...но после пак заспиваше. Това негово ежедневие от седмица насам, го пренасяше в друга реалност. Сънищата му понякога го събуждаха в сълзи, друг път го развеселяваха, но ето че последната седмица беше включила нов образ, нов герой в тях. Скулестото изпито лице, почти напълно прикрито от рижавите къдрици беше главното нещо което Грийни сънуваше. Може би съвестта го гризеше, може би момчето от плажа просто му бе направило впечатление..но Грийни непрестанно мислеше за него, а ако не мислеше го сънуваше.
Именно това ежедневие вероятно щеше да продължи дълго, ако майката на Грийни не беше връхлетяла в стаята и не беше заявила: "Слушай, момченце мое... разбирам, че си в такава възраст, но това може би е последното ни лято във вилата на баба ти..така че ИЗЛЕЗ! Забавлявай се, отиди до плажа.. моля те, Грийнс.." А той така обожаваше майка си, че просто нямаше как да и откаже.
След като облече зелените си дънки, случайна тениска и завърза косата си в небрежно кокче, Грийни напусна вилата и се запъти безцелно по малките улички на големия град. Забил поглед в земята, той подритваше цветните камъчета и отказваше да възприеме реалността. Невероятно или не тази уличка го отведе до познато за него място. Плажът на който бе седял и гледал вълните само преди седмица, сега на залязващото слънце, изглеждаше магически. Но още по вълшебна му се стори бледата фигура на някого, седейки самотно на плажа. Нямаше нужда да се приближава много за да види нещо за което бе мечтал. Стоеше и гледаше от разстояние, но накрая реши...реши, че може да действа. С бавни крачки Грийни се приближи и седна. Обърна бавно глава и попита:
-Какво правиш тук, Бен?