Щастлив ли си сега? 💫

Всичко, което някога съм искал

~Бен~
Всеки изминал ден беше изпитание.. изпитание, което Бен бе принуден да преминава съвсем сам. Непрестанно се чудеше какво ли се случваше с Грийни в този момент. Дали се забавляваше, дали се усмихваше, дали беше щастлив...с някой друг. Мислите му се превърнаха в черна дупка, която поглъщаше самият него и ако не предприемеше нещо, скоро Бен щеше да изчезне някъде в мъките си. И този път нямаше да се намери човек, който да му помогне.

Поредната безсънна нощ, изпълнена с проблеми и отчаяние..поне не бе така самотна както многобройните други.
-НЕ!-кресна Бен изненадващо и скочи от леглото си решително при което изплаши Ленси.-Не, не и не! Това не е краят, не може да е...
Не искаше да плаче, не искаше да се чувства още по изтощен психически..
-Бен, недей...не си виновен за нищо, връзките са трудни и сложни и..-въздъхвайки, Ленси погледна настрани.
-Знам, но това никога не ме е спирало да го обичам. Не си представях нещата така..все още не си ги представям. Не чувствам вина, но отчаянието е..болката е ужасна.-гримаса се изписа на лицето на Бен, след което той постави ръка на гърдите си.
Ленси бавно и нерешително се приближи и обгърна ръката на Бен в своята собствена.
-Всичко ще е наред...-големите ѝ сивкави очи го гледаха укорително.
-Мислиш ли.. защото вече не вярвам в нищо, позволих си отново да загубя човекът на когото държа най-много, когото беше до мен винаги, толкова лош ли съм, нищо не разбирам...
Бен изстрелваше думите за секунди, но всичко бе прекъснато от двете ръце на Ленс, които се плъзнаха по лицето му.
-Спри вече..забрави го.. Забога Бен, поне един път виж кой е точно до теб..
Напълно объркан Бен стоеше, опитвайки да разбере какво има предвид тя. А нейното сърце, което принадлежеше на Бен от години тръпнеше в очакването на този момент. Ленси приближи лицето си до това на Бен и сля устните си с неговите.
-К-к-какво к.. Ленс! Какво ЗАБОГА?!- Бен хвана рамената ѝ и я отмести на разстояние от него, прекъсвайки целувката.
-А-а-аз..аз..-очите и започнаха да се пълнят със сълзи.- Той не те заслужава Бен, никой не заслужава да го обичаш толкова много..
-Не разбирам, Ленси.. Не мога да не обичам Грийни.. Наистина не мога. При мисълта за него всичко в мен се сринва, всичко което някога съм искал е Той...
-Д-д-добре Бен... звънни ми когато... когато разбереш, че грешиш..-момичето излезе от стаята на Бен с разтреперан глас
-Какво под дяволите се случи току що?-каза Бен сам на себе си.
И тогава, обмисляйки всичко което каза.."всичко което някога съм искал...Грийни"
-Ще намеря Грийни!
Този път Бен не блъфираше. Този път той събра малкото неща, които му бяха нужни и се запъти към гарата в тази ранна утрин.
Убеден, че този път ще успее да поправи грешките си.