Fool For You ✕Yoonseok✕

Twelve

Юнги  

– Умирам – изстена Сокджин в мига в който прекрачи прага на хода. В интерес на истината наистина изглеждаше ужасно. Не знайно защо реши да повтори първото си заявление. – Юнги, умирам.

– Чух те и първия път – отговорих. Бях се опънал на дивана, борейки се със собствения си махмурлук. – Това да не беше тънък намек, че трябва да си купя костюм за погребението ти?

– Нямаш милост – каза жално съквартиранта ми и започна да се влачи към кухнята.

– Ако искаш да знаеш, вчера ти казах да спреш да пиеш – навън беше облачно и при все това светлината, която идваше от прозорците идваше твърде ярка за зачервените ми очи. – Това, че  алкохоликът в теб реши да ме игнорира си е твой проблем.

– Ха, кой го казва! – сопна ми се Сокджин от кухнята. Чу се тракането на чаши. Дали си правеше кафе? Надявах се и мен да ме огрее. – Леко иронично да ми предаваш морални уроци, господин Мога Да Изпия Десет Шота Един След Друг.

– Бях първи курс. Тогава си мислех и че си секси. Очевидно е, че по това време бях много заблуден относно някои въпроси.

Сокджин се подаде от кухнята.

Беше се ухилил глупаво.

– Вярно?

– Кое?

– Мислел си, че съм секси?

– Пфф, иска ти се.

– Току що го каза.

– Сокджин, приятелче, мисля че все още си на козирката.

Сокджин се се върна в кухнята, мърморейки на висок глас за биполярни задници. Въпреки главоболието си се усмихнах.

Живеех за моменти в който му лазех по нервите.

А и трябваше да се разсея по някакъв начин от мислите за  предишна вечер.

Телефонът ми изпиука.

Взех го от масичката.

Беше ново съобщение от Чонгкук.

Naidosadnotos16еstvonazemqta:

Почти сигурен съм, че Хоби хьонг те мрази.

Naidosadnotos16еstvonazemqta:  

Да не си повърнал отгоре му или нещо? :>

Това беше добра идея.

Жалко, че не го бях направил наистина.

– Кой е Хоби хьонг? – попита Сокджин. Беше се навел зад мен.

Побързах да заключа екрана.

– 'Що не спреш да си вреш любопитния клюн в чуждите работи? – изръмжах и се изправих прекалено рязко. Причерня ми за малко пак да цопна пак на дивана. – Хоби хьонг е новият съквартирант на хлапето. Същия на който се опиташ да обарваш задника вчера. Посегна и на моя, между другото. 

– Кажи, че ме будалкаш– изстена Сокджин. Лицето му беше почервеняло. Забелязах че държеше две  чаши  и поех едната. 

– Бих го направил, ако знаеш, бях добър човек, но тъй като не съм – не, определено не те будалкам – намигнах му и отпих глътка от горещото кафе. Беше с екстра захар, точно както го обичах.