Fool For You ✕Yoonseok✕

Thirty Eight

– Те? Ехоо... Техьонг!

Техьонг подскочи на стола си, хвърляйки укорителен поглед към Сокджин.

– Хьонг! Ангелите ли се опитваш да ми изкараш?!

– Ти пък от кога имаш такива – завъртя очи Сокджин, обвивайки пръсти около топлата чаша с второто му за деня кафе. – А и сам си виновен. Говоря ти от няколко минути, но изобщо не ме слушаш.

– Сории – извини се Техьонг на развален английски. – Но за мое оправдание, наблюдавам нещо наистина интересно.

– Хм – осъмни се Сокджин, хвърляйки поглед към Юнги, който вече двадесет минути обикаляше хола от единия му край до другия, стиснал телефона си в ръка. Сокджин беше изпълнил моралния си дълг и го бе попитал, какво точно не му е наред – е, можеше и да е по мил, но вечерта не бе успял да спи кой знае колко, благодарение на едно твърде енергично момче, – и единстеният отговор, който получи бе едно кратко "нищо" поднесено с леден тон.

Сокджин разбираше от намеци.

А и кръста го болеше твърде силно, за да може да се съсредоточи върху нещо друго.

Това бе последният път в който се съгласяваше да пробват нова поза с Те. Tвърде стар бе за подобни дивотии.

Което си беше изключително тъжно, защото едва преди няколко месеца бе навършил двадесет и пет.

– Юнги хьонг пак прави онова странно нещо с носа си – продължи Техьонг, не отчитайки липсата на интерес в темата от страна на събеседника си. – Сякаш ноздрите му имат тикове.

– Мога ли да отбележа, колко странен е факта, че забелязваш и помниш такива детайли, а за втора година забравяш за рождения ден на майка си?

– Важното е, че помня твоя, нали? – намигна му Техьонг.

– Да, добре, че е фейсбук.

– Не е вярно! – отрече Техьонг скандализирано, но бузите му се напълниха с цвят. Сокджин повдигна вежди. – Защо ме гледаш така? Мразя, когато го правиш.

– Какво правя? – попита невинно Сокджин.

– Това с пронизващия поглед – махна във въздуха с ръка Техьонг и едва не събори празната чаша пред него. – Сякаш знаеш всяка моя мръсна тайна.

– Знам всяка твоя мръсна фантазия – поправи го Сокджин, усмихвайки се самодоволно. – Което е почти същото.

Отговорът на Техьонг бе изгубен в звука от звънеца на входната врата.

– Аз ще отворя – възкликна той с готовност, ставайки от стола. В бързината, обаче, си удари кутрето в крака на масата и от устата му изригна порой от псувни.

Сокджин беше добър приятел.

Но това не му попречи да се засмее с глас.

– Хьонг! Не е смешно!