Fool For You ✕Yoonseok✕

Thirteen

Юнги  

- Е, хьонг, на какво дължа тази изненадваща покана? - попита Чонгкук с важна физиономия.

Окей.

Вече не бяха минали и пет минути от срещата ни, а вече ми се искаше да забия лицето му в масата.

Това едва ли беше добър знак.

За мое съжаление и негов късмет обаче не можех да превърна тази така неустоимата фантазия в реалност.

Отново беше с онази глупава шапка, бини или както се наричаше там. Все едно си беше нахлупил презерватив. Не мисля, че розовото беше неговият цвят.

- Не може ли те просто да искам да те видя? - усмихнах се на криво аз и Чонгкук се отдръпна стреснато.

Грубо.

Днешните малки лайненца.

Никакво възпитание.

- Няма пак да ми стиснеш топките, нали?

- Дори не ми е хрумвало - излъгах без да ми мигне окото.

Но ако настояваше нямаше да откажа.

- Добре тогава. Ще се направя, че ти вярвам - Чонгкук взе менюто, разлиствайки няколко страници. - По телефона ми се стори, че спомена неща за почерпка ?

- Само ти се е сторило.

- Но хьонг! - хлапето ми хвърли скандализиран, жален поглед над менюто. Трябваше да следва актьорско майсторство. Определено имаше таланта. - Не е честно да се подиграваш така с един беден студент!

- Ако обичаш - въздъхнах тежко. - Не те извиках тук, за да ти слушам фалшивите, сълзливи истории. Сокджин е единстеният, който се хваща на тях.

В очите на Чонгкук проблесна любопитство.

- Ами за какво тогава?

Отключих дисплея на телефона си и го тикнах в лицето на Чонгкук, показвайки му съобщението, което той сам ми беше изпратил по рано.

- Интересно - ухили се той. - Значи съм бил прав. Между вас наистина е имало нещо.

– Изтрий си самодоволната усмивка от лицето. Не е това, което си мислиш.

– Но от къде знаеш за какво си мисля, хьонг?

– Моля те – превъртях очи. – Познавам те достатъчно добре, за да знам кога си мастурбирал само по изражението на лицето час след това.

– Моля?! – възкликна Чонгкук

– Да, да. Прескочим частта с отричането – махнах с ръка във въздуха. – Трябва ми информация. И може би, знаеш, онази дума с п-то.

– Помощ? – предположи Чонгкук с повдигната вежда.

– Точно нея – кимнах. – А сега ми кажи всичко, което знаеш за Хоби и може би ще те почерпя с чаша вода.

– Колко щедро да черпиш с нещо, което така или иначе е безплатно.

– Млъквай и вземай каквото се дава хлапе.