One shot - Smut [Boy X Boy]

SeKai

От името на Сехун

Здравейте, казвам се Сехун на 18 съм, живея сам, обичам да рисувам, танцувам и пея и поради тази причина уча в университета по изкуствата заедно с най добрия ми приятел, Кай, но за съжаление не сме в един клас, защото той е по голям от мен с една година.
Всъщност изпитвах повече от приятелски чувства към него, но ме е страх да му ги призная. Сигурно се питате, защо? Ами по простата причина, че може да ме намрази и отблъсне. Предпочитам да му се любувам тайно.
Кай е един от най-известните ученици в училище, другите бяха: Сухо, Чен, Бекхюн и Чаньол. Те не ме харесват много, защото съм бил най-умния и талантливия в целия университет. Честно казано аз не мисля така, но всеки си има свое мнение,което не можем да променим.
Един ден след училище изчаках Кай пред университета. Щом го видях да излиза от двора на университета му помахах, а той се сбогува с приятели си и дойде при мен и ме прегърна силно. Когато се отдръпна ме погледна с широка усмивка на лицето. Обичам тази усмивка. Обичам всичко в него. Обичам самия него.

- Как си? -попита ме Кай-

- Добре, а ти?

- И аз така. -усмихна се още по широко-

Усмихнах се леко и тръгнах към спирката, а Кай ме последва. Щом стигнахме го погледнах и Кай ме забеля, че го гледнам и ме погледна.

-Има ли нещо? -попита ме той-

-Аз...такова...чудех се дали...дали искам да останеш да...спиш в нас докато ме във ваканция. -изчервих се леко след думите си и наведе глава, за не види -

- Разбира се. -каза той и се усмихна широко-

След като чух отговора му го погледнах изненадано.

-Наистина ли?!

- Да.

Усмихнах се широко и го прегърнах силно, но щом се осъзнах се отдръпнах и отново наведох глава засрамено.

-Съжалявам.. -казах тихо-

-Няма проблем. -каза и ми разроши косата-

Усмихнах се леко и точно в този момент автобусът дойде. Качихме се в него и седнахме най от зад.

- Става ли да минем първо през нас, за да си взема дрехи? -попита ме Кай-

-Разбира се.

Казах и се усмихнах широко.
Когато бяхме вече пред Кай, седнах на пейката пред къщата му и му казах че ще го чакам тук.
След около двадесет минути той дойде с една чанта пълна с дрехи, която бе на рамото му, а в дясната си ръка държеше лаптопа си. Изправих се и се усмихнах леко.