One shot - Smut [Boy X Boy]

HunHan

Лухан

Здравейте казвам се Лухан, хибрид съм и съм на 19. Вече от година живея на улиците на Сеул. По простата причина, че приюта за хибриди ме изрита на улицата. Оттогава се разхождам по улиците и ям от боклука. Една вечер докато се разхождах в котешка форма забелязах един магазин. Отидох и се свих до вратата. Когато магазина вече затваряше, едно момче излезе и ме погледна. Клекна и протегна ръка, помислих, че ще ме удари и затова се свих, но щом не последва нищо го погледнах. Той се усмихна леко и ме погали по главата. Измърках тихо и се изправих, приближих се към него и започнах да се галя в краката му мъркайки тихо.

-Какво си сладко. -каза момчето и ме взе на ръце-

-Мяу~ -измяуках тихо и се сгуших в него-

Момчето започна да ме гали по гърба успокоително и несъзнателно заспах. На другия ден, когато се събудих бях в някакво легло. Протегнах се и се изправих на крака. Скочих от леглото и излязох от стаята. Започнах да обикалям къщата. Нямаше никой и затова се превърнах в човек. Единствено бях с една бяла и широка тениска дълга до колената отдолу бях цисто гол. Отидох в кухнята и си сипах вода и я изпих, а след това отидох във всекидневната и легнах на дивана. Загледах се в тавана и се замислих. След около час чух вратата да се отваря. Стреснах се и се изправих скривайки се зад вратата. Чух стъпки да се приближават към вратата и се разтреперих още повече. Опашката ми се мяташе нервно наляво надясно и бутна леко вратата. Момчето явно забеляза това защото се приближи и затвори вратата. Погледнах го в очите и се свих в ъгъла. Превърнах се в коте и веднага се мушнах под дивана. Свих се на топка и се разтреперих. Момчето легна на земята и ме погледна с лека усмивка.

-Излез, не се притеснявай,  нищо няма да ти направя.

Каза момчето. Повярвах му и бавно излязох. Качих се на краката му и се сгуших в него. Започнах да мъркам тихо. Той ме взе на ръце и седна на дивана и отново ме сложи на краката си. Продължих да мъркам и без да искам отново се превърнах в човек. Изчервих се поради простата причина, че бях седнал в скута му, а неговите ръце бяха на кръста ми. Гледах в очите с притеснение.

-Аз... И-изви-нявай. - казах заеквайки.-

Тръгнах да слизам от него, но той ме дръпна към себе си и се усмихна леко.

-Къде си мислиш, че отиваш? -попита ме той-

-Ни..никъде.. -казах тихо-