ГТН
Йонги е едно обикновено момче без родители. Израстнал е в приют за деца. Не е харесван от никой, защото е много срамежлив и затворен в себе си. Когато навърва 18 години напуска приюта. Намери си работа и си взима една малка кравтира близо до училището му.
Днес отново бе на училище и когато стигна влезе в класната си стая и си седна на чина. Изкара си нещата и започна да преговаря.
Не след дълго часовете започнаха и господина по химия влезе в клас.
Някъде към средата на часът в стаята влезе едно момче. Всички погледи се забиха в него. Господина по химия се изправи от мястото и извика новото момче при него.
-Ученици това е Парк Джимин,идва от Бусан и се надявам да се разбирате добре с него. -каза господина и се усмихна леко-
-Можеш да седнеш ето там до Йонги. -довърши учителя-
Когато Йонги си чу името се стресна и надигна глава и погледна към господина, а след това към новото момче. Преглътна тежко и премести чантата си, освобождавайки стола до себе си. Щом Джимин седна до него се опита да се отдръпне колкото се може повече. През останалото време на часът Йонги не успя да се концентрира защото усещаше как момчето до него го изпива с поглед. Щом часът свърши си прибра нещата и се изправи излизайки от стаята. Отиде до тоалетната и си наплиска лицето с вода. На излиза без да иска се блъсна в едно от най известните момчета в училището, а именно Джеон Джънкук.
-Внимавай къде вървиш. -каза ядоса Кук-
-Аз... Из-изви-нявай...не те ви-дях.. -каза едва Йонги-
Джънкук се подсмихна леко и хвана Йонги за яката блъскайки го силно в стената при което Йонги изстена тихо от болка и стисна леко очите си. Очакваше да последват удари но такива не дойдоха, затова отвори бавно очите си и погледна към Кук, който го гледаше в очите. Видя, колкото е ядосан и преглътна тежко, след това се опита да се освободи, но хватката на момчето пред него беше силна и не успя. Прехапа нервно долната си устна и след това идиша тежко и леко наведе главата си
-Давай... Изкарай си...ядът върху мен...и без това всички в това училище знаят...само това да правят.. -каза тихо Йонги и прехапа силно долната си устна-
Кук се усмихна леко и след това го удари силно в корема. Йонги се сви и прехапа силно долната си устна а след това започна да кашля. Последваха още няколко такива силни удари в корема и лицето му. Когато Кук чу звънеца излезе от тоалетната, оставяйки Йонги сам да лежи на земята почти в безсъзнание. Със последните си сили се изправи внимателно и излезе от тоалетната. Вървеше бавно към изхода. Когато излезе от училището забеляза новото момче. Тръгна да излиза от двора на училището, но Джимин го хвана за лакътя и го спря. Изстена тихо от болка и го погледна.
YOU ARE READING
One shot - Smut [Boy X Boy]
FanfictionКойто не харесва такива неща моля да не чете това ☺️