Лагерен Огън

Chapter 1

-Калия, мила би ли ми сипала още една чаша кафе?

-Разбира се!-отвърнах, влизайки в стаята.

Мисля, че е редно обаче първо да ви се представя. Казвам се Калия Кент. На 18 съм и съм отгледана от дядо си, понеже родителите ми загинали в автомобилна катастрофа,когато съм била на 2. Израснала съм в Лондон. Тъй като дядо е бил учител, цял живот съм учила вкъщи. Това е и причината да нямам приятели. Мечтата ми е да стана писателка и един ден да издам своя книга. Та хайде от мен да мине малко и за външния вид, който не е особено специален, но нищо. Косата ми е сравнително дълга, тъмно кестенява и права. Очите ми са ярко-зелени и съм доста висока.

-Калия! Слушаш ли ме?

-Да!

-Добре. Другата седмица заминаваш.

-Къде?

-Летен лагер!-каза той с възможно най-щастливата усмивка на лицето си.

-ЛЕ..-преглътнах нервно-ТЕН ЛАГЕР? Ти сериозно ли? Защо ми е да ходя на летен лагер?

-Миличка, знаеш, че те обичам, но се налага да отидеш!

-И кой казва, че се налага?

-Задължително е!

-Ооо, така лии?-казах по възможно най-саркастичния начин.-Или просто си видял, че внукът на Чарли ще ходи и не си искал да останеш по-назад?-не исках да го засегна, но той правеше всичко като Чарли. Отидеше ли Хари (внукът на Чарли) на планина, и Калия отива на планина.

-Миличка, знаеш, че не е така. Искам да се запознаеш с нови хора и да се сприятелиш. Хари ходи на този лагер вече трето лято и казва, че е много забавно.

-Нямам избор, нали?-погледнах го мрачно.

-Неп! Никакъв.-засмя се той. Защо все на мен?

**седем дни по-късно**

Утре заминавам, а все още не съм си оправила багажа. Захванах се за работа и за нула време подредих дрехите си (не, че са кой знае колко много) по начина, по който мама ме учеше, когато бях малка. Е, забравих да ви кажа новините. Изглежа, че след като не съм ,,познавала никого ще трябва да седя до Хари повреме на осем часовият път. Живо мъчение. Но с моя късмет какво повече очаквам?

**на следващия ден**

-И да не създаваш проблеми!- каза ми дядо, целувайки ме по бузата.