Лагерен Огън

Chapter 13

  Вървях и не чувах нищо около себе си. Спрях чак когато навлязох в гората. Седнах на един дънер и затворих очи. Няколко пъти си поех дълбоко дъх и свежият, прохладен въздух изпълни дробовете ми. Една сълза се спусна по бузата ми. Дори не си направих труда да я избърша. Какво съм направила на скапания лагер? 

 Както си стоях, чух нечий писък. Скочих на крака и тръгнах по посока на звука. Т ичах, а образите на дърветата, храстите и поточетата се размиваха около мен. Скоро стигнах малка ливада, на която лежеше младо момиче, най-вероятно на около 17. Ръката и' бе обляна в кръв. Момичето бе изпаднало в безсъзнание. Аз бързо прехвърлих неранената и' ръка през рамото си и отново се затичах през гората. Усетих как пулсът и' намалява и, че нямам кой знае колко време, затова опитах нещо и успях. Полетях! Бързо наближих лагера и кацнах. Влязох в лагера и бавно и внимателно тръгнах към бунгалото на Хари. не исках никой да ме вижда, защото щеше да се събере тълпа и да се започне с въпросите. Ще попитате, защо отивам при Хари? Е, защото той е единственият, който може да ми помогне на този етап. 

 Скоро стигнах и почуках на вратата и почуках силно. Никой не ми отвори, затова направо натиснах дръжката на вратата. За мое щастие беше отключено и аз влязох. За мое нещастие обаче, Хари, гол до кръста и с кърпа около врата, се целуваше с Алекса. Щом усети присъствие, той веднага се отдръпна от нея и ме погледна учудено. Устата ми бе пресъхнала, очите ми бяха насълзени и в гърлото ми беше заседнала буца, заплашваща да пречупи гласа ми, ако проговоря. Моментално излязох и отново внимателно отидох при бунгалото на Тара и Джорджи. Влязох без предизвестие и се разплаках още на вратата. Момичетата ме забелязаха и веднага дойдоха при мен и припадналото момиче. Заразпитваха ме, но аз не намирах сили да им отговоря. Донесоха ми чаша вода и аз я изпих на един дъх. След като се поуспокоих им разказах всичко (без частта с Хари и Алекса), включително и за баща ми. Първоналчално не ми повярваха, но след като изгорих една блуза на Джорджи с лазерното си зрение, се увериха, че им казвам истината.

 Заведохме момичето в лечебницата супер внимателно и я оставихме там, като обяснихме на сестрата, че сме я намерили, докато сме се разхождали в гората.  Върнахме се в бунгалото им и аз се проснах на свободното легло изтощена. Спомените от по-рано изплуваха в съзнанието ми и аз зарових глава във възглавницата, ридаейки. Момичетата не ме забелязаха, защото се бяха впуснали в разговори за момичето и за моите суперсили.