Лагерен Огън

Chapter 5

С Хари стигнахме до столовата и влязохме. Веднага погледнах към масата на Дейвид. Беше се втренчил в нас. Погледнах го възможно най-злобно. Той отмести поглед и го заби в чинията си. С Хари отидохме да си вземем храна. Изядох един хот-дог и изпих една сода. След като се наядохме излязохме. Разделихме се на една пътека и се разбрахме да се видим по-късно. Докато вървах към бунгалото някой ме дръпна за лакътя.

-Какво по..-някой мизапуши устата с ръка. Започнах да се дърпам.

-Спокойно! Няма да ти направя нищо.-спрях да се боричкам. Гласът ми беше познат.

-Дейвид?-той отпуши устата ми.

-Да! Дойдох да ти се извиня за по-рано. Имах лош ден и затова се държах така! Наистина не бях прав да си изкарвам гнева на теб! Съжалявам!-той ме погледна в очакване на отговора ми.

-Простено да ти !-засмях се аз и го прегърнах.-Наистина много ме нарани с думите си. Харесвам Хари и даже мисля, че го обичам.

-Съжалявам!

-Спокойно!-погледнах го.-Трябва да тръгвам!-казах му.

-Добре! До после!

-Чао!

Не ме съдете! Знам, че му простих твърде бързо въпреки думите му вчера, но имам нещо като слабост и тя е, че не мога да се сърдя дълго. Да, избухвам, но след не повече от два дни прощавам. Запътих се към бунгалото не след дълго влязох вътре. Седнах на леглото и си взех телефона. Набрах дядо.

,,Ало, миличка! Как си?

,,Здравей, дядо! Добре съм! Ти?

,,И аз, миличка, и аз! Как е в лагера? Общуваш ли с Хари?

,,В лагера е страхотно и от утре започваме занятията. И да, общувам с Хари и честно казано се сближихме доста. След като опознах разбрах, че не е чудовището от кошмарите ми!-засмяхме се.

,,Радвам се да го чуя!

,,Как е в Лондон?

,,Влажно и студено, както винаги.-засмя се той.

,,Да и тук не е кой знае колко топло. Как е Чарли?

,,И той е добре! Даже след малко ще идва у нас да играем шах.

,,Чудесно! Хайде оставям те да се оправяш! И поздрави Чарли от мен!

,,Добре, скъпа! Чао!

След разговора прибрах телефона си и легнах на леглото. Неусетно съм заспала.