Лагерен Огън

Chapter 8

С Хари отивахме към столовата. Той бе преплел пръстите ни, а аз все още не мога да повярвам, че си казахме ,,Обичам те!"

Та, както и да е. Влязохме в столовата, а аз инстинктивно погледнах към масата на Дейвид. Всички места бяха празни, с изключение на него и Алекса.

С Хари стигнахме нашата маса и там седяха Питър, Крисчън и Джаксън. Погледнах ги въпросително.

-Какво правите тук? Не сте ли при приятелчето си Дейв?-изсъсках и знам, че не беше правилно да ãè îáâèíÿâàì,çàðàäè íåãî, но не мога да съм сигурна, че не ñà ó÷àñòâàëè.

-ÍÅ! Разбира се, че íå!-çàïî÷íà Êðèñ÷úí.-Âåäíàãà ñëåä като разбрахме какво е направил прекратихме приятелството си с него. Знаехме, че е кретен, но с теб се държеше различно. Помислихме, че се променил. Не знаехме за постъпката му и определено не я ïîäêðåïÿìå!-äîâúðøè òîé.

-Äîáðå! Благодаря âè, ìîì÷åòà!

-Íÿìà за какво!-каза Джак.-Може ли да останем?-попита той и ïîñî÷è ìàñàòà.

-Ðàçáèðà ñå!-îòâúðíàõ ìèëî.

-Êàêâî ще правите на свободния äåí?-ïîïèòà Ïèòúð.

-Ñâîáîäåí ден?-попитах, видимо учудена. Какво трябва да е ïúê òîâà?

-Àìè веднъж в месеца ни пускат да ходим навсякъде в близост до лагера.-отговори ìè Êðèñ.

-Â такъв случай не знам какво ще правя.-засмях се.-Кога ñå ïàäà?

-Íà 13 юни.-уведоми ìå Äæàê.

-Òîãàâà имам ðîæäåí äåí.

-Äà, относно това...-Хари започна и потърка врата си.-Имам планове çà òîãàâà.

-Â смисъл?-надявам се да не ме остави сама íà ðîæäåííèÿ ìè ден, но ако е нещо важно ще ãî ðàçáåðà.

-Àìè ще отидем в Лондон за два дни. Ще го отпразнуваме с дядо ти! Какво ще кажеш?-попита той, с очи, пълни ñ íàäåæäà.

-Íÿìàì търпение!-усмихнах се и го прегърнах. - Но какво ще кажат îðãàíèçàòîðèòå?-ïðèòåñíèõ ñå.

-Ñïîêîéíî! Всичко å óðåäåíî.

-Ñòðàõîòíî!-óñìèâêàòà отново се настани на ëèöåòî ìè.

Ñëåä това всички äîÿäîõìå îáÿäèòå ñè и се запътихме към следобедните си часове. Аз имах работилница за бижута. Тръгнах натам и по пътя видях Дейвид. По дяволите! Опитах да го подмина, но той ме хвана за лакътя. Отскубнах се от хватката му и продължих по пътя си. Не ме ли нарани достатъчно? Какво повече иска от мен? Не след дълго стигнах бунгалото, където би трябвало да е часът ми. Влязох и огледах помещението. Беше голяма стая с бюро в предната част и огромни двойни чинове. Имаше доста шкафове, които предполагам, че са за принадлежностите ни. Единственото свободно място беше до едно момиче на моята възраст с коса с меден цвят и сини очи. изглеждаше доста красива и силно се надявам да е мила. Настаних се до нея и тя веднага ìå ïîçäðàâè: