Това ме ошашка, но не се развълнувах. Взех всичко това и го изхвърлих в най- близката кофа за боклук. След това срещнах Бела. Не беше от най- добрите ми приятелки, но ѝ разказах всичко. Тя ме успокои като казваше, че той е пълен глупак като не е оценил какво има до себе си. Сетих се за думите на онова момче:
- Любовта е и разочарование!
Вече разбрах истинския им смисъл. Разхождахме се с Бела, когато го видях отново с "най- добрата" ми приятелка. Той също ни видя и се шашна. Дойде при мен и започна да ми се извинява и да ми обещава,че това няма да се повтори. Аз го зашлевих и му казах, че не искам да го виждам повече. Той отиде при Емили (най- добрата ми приятелка), хвана я за ръка и тръгнаха. Отново се разплаках. Бела ми каза, че не си заслужава, и ме прегърна. Стигнахме до парка и седнахме на една пейка. Казах, че съм жадна и Бела ми даде вода. Успокоих се. Бела ме изпрати до вкъщи и аз ѝ благодарих, че е до мен в най- трудните ми моменти. Тръгна си. Прибрах се. Преоблякох се с пижама и седнах да гледам филм. Заспала съм по време на филма. На сутринта станах и се приготвих за училище. Досада! Излязох от вкъщи и пред нас ме чакаше той. Носеше цветя, бонбони и картичка, на която пишеше:
- Съжалявам!
Скъсах картичката и изхвърлих всичко.
Вече ми беше безразличен.
