След като ми каза, че иска да сме само приятели ми стана много гадно, защото наистина го обичах. Вечерта викнах Бела и ѝ казах, че искам да отидем на дискотека. Тя се съгласи. Отидохме. Аз поръчах алкохол и започнах да пия. Явно от мъка съм изгубила ума си. Вече доста пияна, Бела ме помоли да си вървим. Тръгнахме си. По едно време припаднах. Тогава той е дошъл. Той също е бил в дискотеката. Попитал Бела какво ми е. Тя му казала, че ми станало лошо. Той ме занесе до вкъщи. На сутринта се събудих със страшно главоболие. Бела беше до мен. Попита ме как съм. Казах, че съм добре, въпреки че сърцето ми беше на парченца.... Тя ми разказа как ме е донесъл до вкъщи и аз се зарадвах. Все пак му пукаше за мен. Обадих му се и му благодарих. Той отвърна,че няма защо. Попита ме обаче защо продължавам да се измъчвам. Отговорих му, че е защото го обичам. Той затвори без да каже нищо. Разплаках се, но Бела ме успокои... Тя си тръгна и аз си легнах отново... Нямах сили за нищо... Бях изтощена... От болка, от сълзи.... На следващия ден получих съобщение от него, че иска да се видим. Отидох на уговореното място и той ме чакаше. Седнахме на една пейка и той започна да ми говори някакви неща. Аз го прекъснах и го целунах. Тогава той каза, че иска да помисли.... Даниел си тръгна, а аз пак останах сама.... Повече не го и видях от онзи ден... Но не го забравих... До ден днешен го обичам... После научих,че е заминал да работи в друг град. И пак се сетих за думите на онова момче:
- Любовта е и разочарование!
***********
КРАЙ
