На следващия ден отидох при него. Но него го нямаше. Тъкмо си тръгвах и той се прибираше. Носеше закуска. Попитах го може ли да говорим. Той каза да. Покани ме да вляза в тях. Веднага се сетих за онзи ден, в който се целунахме. Разтреперих се. Той ме попита какво ми е. Аз му казах, че ми е студено, което беше нелепо, защото беше лято. Както и да е. Седнахме и аз започнах да му разказвам какво изпитвам. Тогава той ме прекъсна и ми каза, че ме обича. Попита ме дали искам да се съберем и аз естествено отговорих да. Целунах го и си тръгнах. Но той ме спря и ми подаде букет рози, кутия бонбони и картичка с надпис:
Радвам се, че отново си моя!
Взех ги и се прибрах. Цяла нощ не спах от вълнение и от радост. Толкова бях щастлива, че е до мен отново. Рано сутринта заспах. Но в 9:00 той ме събуди.
Никълъс: -Добро утро, слънце!
Аз: -Добро, любов моя!
Той: -Как спа?
Аз: -Не спах много тази нощ. Мислех си за нас.
Той: -И какво мислеше?
Аз: -Мислех си кога ще излезем днес.
Той: -11:30 да си готова. Имам изненада.
Аз: - Добре. Чао засега. Обичам те!
Той: - И аз. Чао.
