Всеки ден в продължение на няколко седмици той оставяше пред вратата ми рози, шоколад и картичка с надпис:
- Съжалявам!
Това стана вече досадно! Исках да говоря с него. И отидох. Обясних му, че няма смисъл да си дава парите за неща, с които се хранят бездомниците. Той каза, че няма да спре докато не му простя. Бяхме сами у тях и слушахме музика. Дори не усетих кога устните ми се допряха в неговите и се целунахме. Беше романтично. Но след като се осъзнах аз се отдръпнах и избягах. Излязох и се разплаках. Как можах да го целуна? Прибрах се вкъщи. Викнах Бела да дойде при мен. Разказах и всичко, а тя каза:
- Може би имаш нужда от него. Може би го обичаш.
Аз: - Но Бела, той постъпи толкова гадно с мен!
Бела: - Знам, но съдейки по това, че всеки ден в продължение на месеци ти изпраща рози, бонбони и картичка може би още те обича. Може би е осъзнал какво е направил.
Аз: - Не знам. Но когато го видя сърцето ми трепва и цялата се разтрепервам! Още го обичам!
Бела: - Трябва да му кажеш какво чувстваш.
Аз: - Права си! Ще говоря с него! Благодаря ти за подкрепата и за това, че си до мен!
