След като се минаха 3 години откакто се разделих с Никълъс, успях да го забравя и продължих напред, срещнах друг човек, който да обичам. Но той не знае за моите чувства и ме е страх. Не знам какво ще си помисли, когато разбере. Страх ме е да не ме отблъсне.
На следващия ден говорих с Бела. Тя ме посъветва да му кажа всичко. Не събрах нужните ми сили, за да му кажа. Той се казваше Даниел. Беше толкова сладък. Един ден краката ми просто ме заведоха до тях. Той ме видя и ме покани да вляза. Влязох. Престраших се и му казах, че искам да му кажа нещо. Той ме попита какво.
Аз: -Не знам как да ти го кажа.... Харесвам те!
Той: -Какво?!
Аз: -Харесвам те!
Цялата треперех. Стана ми лошо. Той ми даде вода. След това си тръгнах. Не знаех какво да мисля. Дали ще ме помисли за глупачка? Прибрах се и си легнах. Цяла нощ не спах. Нощта беше дълга. Плаках цяла нощ. На сутринта бях в ужасно състояние. Размазан грим, подути и зачервени очи... Отидох на училище и го видях. Той ме викна да поговорим. Каза ми да не се тормозя, защото няма да променя нищо. Каза още, че иска да сме само приятели.
