Безгранична любов

1.

2 Август(в покрайнините на Южна Корея)
-----------------------------------------------------------
Колата на семейство Дейвис спря пред малка къщичка в крайните квартали на града. Джесика, която до сега спеше със слушалки в ушите, рязко се събуди от ударените спирачки-майка й така и не се научи да спира нормално. Първоначално се огледа сънено. Трябваха й точно 5 секунди, за да разбере къде се намира. Досети се,че са пристигнали и се намръщи. Фактът,че се местиха толкова често не и се отразяваше добре. Всеки път се налагаше да свиква с новото място и разбира се с новите хора. Джесика бе родена в Америка, но в последствие родителите и се скараха и се наложи да заживее с майка си в Корея. Продължаваше да поддържа връзка с баща си,но той не се интересуваше особено от нея. Майка и също не беше първа хубост- някак си винаги успяваше да се скара със съседите и приятелите на Джес. От тук може би се досещате,че живота на младата тийнеджърка хич не беше лесен. С времето тя някак си бе започнала да става асоциална и да се отдръпва от хората-което всъщност беше главният проблем при запознанствата и с нови хора. Този път обаче бе решена да започне наново. Никой в градчето не знаеше коя е, което допълнително щеше да и помогне при изграждането на нова репутация.
Когато слезе от колата изглеждаше много сърдита- пътят и се отрази зле пък и носталгията по старият дом все още не беше отминала.
-Как може току що да пристигаме и вече да се мръщиш?- с насмешка попита майка й
-Как може да караш от 10 години и още да не си се научила как се спира?- винаги гледаше да не остане по-назад с иронията,което обаче караше майка й да се сърди
-Не се прави на остроумна и извади багажа!
-Не се правя, аз съм си- закачи Джес и се отправи към багажника
Извади двата куфара и понесе своя към входа. Денят беше слънчев, което беше в пълна противоположност с настроението на момичето. Някак си промените я караха да се чуства зле. Още от вратата се усещаше миризмата на прясно боядисана дървесина- предишните собственици бяха правили ремонт на къщата точно преди да я продадат. Тя не беше много голяма-на два етажа. Първият се състоеше от кухня,трапезария и хол. На горният етаж бяха стаите на Джесика, майка й и банята. Общо взето пространството бе достатъчно за двете.
Джес се качи в своята стаята и хвърли багажа си в ъгъла и се пльосна на леглото. Въпреки че в колата спа се чустваше повече от уморена. Неусетно задряма. Събуди се от виковете на г-жа Дейвис, която крещеше от долния етаж:
-Джесикааа, колко пъти трябва да те викам?! Хайде слизай вече да вечеряме!
-Охх мамоо... Не съм гладна- явно майка и не я чу защото не отговори. Погледна часа: 21:10 Как е спала толкова дълго? Чак сега когато светна лампата в стаята Джес успя да види как всъщност изглеждаше тя- големият прозорец на тавана бе това,което привлече вниманието и първо. Голям и красив, през него можеше да се наблюдават звездите нощем. Обзавеждането бе простичко- бюро,гардероб и легло. Всъщност когато светлината озари помещението се видя колко е празно. Нямаше никакви вещи или други предмети- това даваше възможност на момичето да подреди стаята си по свой вкус. В момента обаче умората бе по-силна и не и позволи да подрежда каквото и да било. Тя просто изрови пижамата си от куфара и се преоблече. Отвори прозореца да се проветри и усети свежият нощен въздух,типичен за вечерите на Август. Стана и приятно когато се освежи и се загледа размечтано към звездите. Тъкмо започна да се чуства добре когато се стресна и си прасна главата в дървената рамка на прозореца. Причината бяха крясаците на майка й които огласяваха къщата ОТНОВО:
-Джесикаааа... хайде слизай вече!-изглеждаше че няма да се успокои докато не накара дъщеря си да слезе.
- Аа мамо... какво си се развикала- мрънкаше Джес докато се дотътряше по стълбите и същевременно разтриваше главата си.- Как се праснах..оххх
-Поръчах пица, дано да ти хареса
-Че кога не съм харесвала пица...
След като се навечеряха загасиха всичко и всеки си отправи към стаята си. Беше дълъг ден и определено имаха нужда от почивка. Джесика обаче нямаше как да заспи без да отвори лаптопа си и да провери как вървят нещата в интернет. Въпреки че нямаше приятели и харесваше да следи разни хора в Инстаграм, за да наблюдава как те се радват на живота си. След 20 минути се почуства доста уморена и легна. Пусна си песен от телефона и заспа блажено под лекият бриз,влизащ през прозореца.

-----------------------------------------------------------
Това беше първата глава хора! Надявам се да ви хареса и гарантирам,че историята за напред ще става много по- интересна. Просто няма как да се мине без описание :D <3 <3 <3 <3