Безгранична любов

3

14 септември
-----------------------------------------------------------
Джесика се събуди от слънчевите лъчи,влизащи през прозореца,които и светеха в очите. Стана да затвори прозореца и легна отново,но неможа да заспи и реши да слезе долу. Майка и стоеше на дивана и четеше някакво списание.
-Добро утро,Джес!-обърна се тя при дочуването на стъпки
-Аха...добро утро-измънка момичето още сънено,след което отиде в кухнята и си сипа чай. Видя,че на масата имаше палачинки и седна да закусва. Поне майка и си я биваше в готвенето и винаги се грижеше да има храна.
-Няма ли най-сетне да излезеш да разгледаш квартала?- попита г-жа Дейвис като още не преместваше погледа си от четивото
-Ами незнам...може би после
От две седмици вече бяха в новият град,а Джесика все още не беше излизала. Както споменах тя не бе особено общителна и промените не и се харесваха. Тези дни все се оправдаваше пред майка си,че има много да чисти,но сега вече всичко бе перфектно подредено и нямаше оправдание. След като закуси си взе якето и най-сетне напусна къщата. Денят бе хладен,есенен и приятен за разходка. Джесика тръгна надолу по улицата без особена представа къде отива-просто вървеше и се оглеждаше. Чак сега забеляза как всъщност изглежда квартала. Не бе нищо особено-малки къщички, тук-таме някой парк и без почти никакви магазини наблизо. По едно време срещу нея се спусна малко сладко кученце. Джесика не се сдържа и започна да го гали-кучетата бяха любимите и животни и тя много ги обичаше.
-Кимии, ела тук!-чу се глас наблизо
Джесика вдигна погледа си и видя красиво момче със сладка усмивка. То се доближи:
-Съжалявам,че така се спуска,но още е малко и не съм го обучил.
-Няма проблем аз много обичам кучета
-Хей не съм те виждал тук до сега. Да не би да си нова в квартала?
-Мдаа, преди две седмици се нанесох с майка си по-надолу по улицата.
-Приятно ми е, аз съм Хосок или накратко Хоби!-момчето беше мило и възпитано
-Аз съм Джесика- за първи път запознанство и се стори толкова приятно
-Ако искаш може да ти покажа квартала, така или иначе ще разхождам Кими?
-Ами добре става.
След това двамата продължиха надолу по улицата. Хоби показа на Джес някои места в квартала,местният магазин за храна и училището,в което щяха да започнат да учат от утре. Накрая  я изпрати до вкъщи и се разделиха. На Джесика и хареса,че намери приятел. Когато влезе вкъщи видя часа-18:30 Какво? Разхождали са се толкова време?! Дори тя не беше усетила кога са минали толкова часове.
-Джес, къде беше толкова време? Започнах да се притеснявам-започна майка и още от вратата
-Спокойно мамо,жива съм. Просто се разхождах из квартала.-отвърна тя както винаги леко студено и се качи в стаята си. Не и се мислеше за утре и фактът,че започваше в ново училище доста я притесняваше. Преди много я тормозеха и сега се надяваше да не е така. Тя седна на компютъра и отвори Инстаграма си. Имаше ново известие:
●Jung Hoseok ви последва- тя се досети,че това е Хоби и също го последва. След това реши да му пише:
Jes_anonyms♡: Хей,Хобстър
Забравих да те питам
Ти кой клас ще си😁
                                            Jung Hoseok:
                                    Хей и на теб
                                    Ще съм 12 Защо?
Jes_anonyms♡:
Ами питам
Защото и аз ще съм 12
Значи може да се паднем
В един клас
                                          Jung_Hoseok:
                                   Ами супер тогава
                            Утре ще разберем😊
Jes_anonyms♡:
До утре😄
  Jes_anonyms♡ смени прякора ви на Hoby♡
Hoby♡ смени прякора ви на Jes^^

Джесика остави компютъра си и легна. Затвори очи,мислейки за това колко е хубаво да намериш добър приятел. Надяваше се да имат общи часове,за да има с кого да говори без да се чуства тъпо.
Реши да си ляга вече. Знаеше,че денят утре щеше да е  тежък,затова заспа бързо.
-----------------------------------------------------------
Е,хора надявам се новата глава да ви е харесала! Не се надявайте, с Хоби ще са само приятели😋 Кажете какво мислите за историята в коментарите
Мн ловв за всички❤
<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3