Безгранична любов

5

16 септември( Северна Корея)
-----------------------------------------------------------
Йонги се събуди от поредния крясък на началника. Защо винаги трябваше да му е толкова трудно да стане?
Днес времето бе що-годе хубаво,което котрастираше с настроението на младия войник. Фактът,че датата бе 16 септември не го радваше. По това време нормалните деца започваха училище,а той трябваше да търчи и да цели яребици с пушка. Толкова много му липсваше свободата и това бе основната мисъл, която му се въртеше тези дни. Милион пъти се опитваше да измисли план за бягство- не от лагера,а направо от държавата, но в повечето пъти той се оказваше повече от тъп. Горчивата истина бе,че живота не е като по филмите и единственото предназначение на лъжицата бе за ядене на супа-не ставаше за копаене на тунели както ,може би,  му се искаше на Йонги.
След като преживяха мъчителните упражнения и се справиха със сополите,наречени обяд, на войниците им бе отпусната двучасова почивка,в която можеха да се разходят из лагера,да поспят или да си оправят кочината в стаите- общо взето имаха време за себе си. Това време им се позволяваше почти всеки ден ако губернаторът е на кеф, ако ли не чистиха тоалетните и миеха чинии в стола.
Йонги побърза да се изнесе от сградата преди някой да е ядосал началника и почивката им да се отмени. Обичаше двата часа полу-свобода, които им се позволяваха и предполагам се досещате, че не ги използваше, за да си подрежда дрехите или да си чисти стаята. Не- през тези часове той ходеше на любимото си място в целия лагер- едно малко езерце близо до голямата сграда. Езерцето се намираше в изкуствено направената горичка и малко войници знаеха за това място. Всъщност фактът, че тук не идваше никой беше основна причина Йонги да прекарва времето си точно на това място. Чустваше се спокоен и дори понякога свободен. Лягаше на полянката под дърветата и наблюдаваше лебедите, които се къпеха в езерото. Имаше и една още по-съществена причина той да идва всеки ден тук- можеше да се обажда по телефона и да разговаря с близките, които му липсваха. И тъй като това място бе съвсем близо да границата с Южна Корея и някакси всички заглушителни станции не можеха да спрат малкото слаб интернет сигнал достигащ до полянката, Йонги можеше да влиза в интернет и да проверява как е света извън лагера. Той наричаше това място вълшебно защото да хващаш интернет принципно беше напълно невъзможно. Както обаче споменах в лагера  телефоните бяха напълно забранени и това,че Йонги беше скрил своя можеше да му донесе куп наказания и дори отлъчване на самотен остров. Е, той не искаше да си докара доживотна самота на някой остров затова се криеше внимателно. Знаеше точните часове, в които пазачите обикалят да оглеждат и винаги внимаваше да е свършил с разговорите до тогава.
Днес Йонги отново седна на поляната и набра номера на майка си.
.......
-Ало, кой е?
-Ало, мамо! Аз съм-Йонги.
-Мин Йонги, не ти ли забраних да ми звъниш вече! Искаш да се поболея ли?! Знаеш, че ако те хванат ще те убият!
- Но мамо, севейството толкова ми липсва и аз просто исках да те чуя и...- сълзи се стекоха от очите му, не искаше вече да е затворен и вечно да се налага да се крие. Светът му липсваше толкова много...
- Не плачи, миличък! Знам, че там много страдаш и никога няма да простя на баща ти, че ти го причини. Но не се притеснявай за нас- ние сме добре. Скоро ще си дойдеш вкъщи- малко остана...
- Добре,мамо аз ще затварям!Обичам те!
......
**Да бе малко, ако за теб 2 години на свобода са малко, за мен тук затворен са си истинско мъчение**- мърмореше си Йонги.
Всъщност по-скоро се ядосваше на себе си за проявената слабост преди малко и затова, че се разциври. Не му се искаше да притеснява майка си така, но просто се чустваше много самотен и подтиснат. Единственото нещо,което можеше да го разведри в момента, бе да порови малко из интернет. Да разглежда снимки на света отвън му беше едно от любимите занимания през почивката. Излегна се на поляната и отвори Инстаграм. Имаше известие-Йонги остана повече от очуден защото принципно никой не се интересуваше от него. Отвори известието и видя:
*Sweety_캍 ви последва*
Когато отвори профила видя едно красиво на пръв поглед момиче,което живее в Южна Корея.{за тези,които не се досетиха това е Джесика xD}
Йонги остана крайно изненадан от факта,че момиче го е последвало(та какво интересно може да открие в неговия живот), и просто реши,че и той ще я последва. След като го направи се зачуди дали да и пише. Знаеше,че е твърде рисковано, но пък нямаше какво да губи- беше му писнало да спазва правилата и просто реши,че иска да се почуства поне за миг свободен....
•Sadyoongi е на линия
•Sweety_캍 влезе в чата