Безгранична любов

4

15 септември
-----------------------------------------------------------
Това беше, може би, най-ужасният ден за Джесика. Естествено никой не харесва първият учебен ден, но за нея и новото училище беше проблем.
Алармата и звънна точно в 7:30. След като звукът се разнесе из стаята една ръка лениво се подаде из завивките и спря досадната мелодия. Джес се изправи по-рошава от гнездо и бавно се затътри към банята. Когато вече се разбуди си обляка униформата, която майка и грижливо бе изгладила, и слезе на закуска.
На масата я очакваха филийки с конфитюр и чаша чай. Чак след като се настани забеляза колко развълнувано шънкаше майка и напред-назад из кухнята.
-Добро утро, сладкишче!! Как спа?-изчурулика тя и продължи да си прави нещо там
-Мамо, добре ли си?! Е това е реторичен въпрос, но все пак какво ти става?
-Дъщеря ми ще е в ново училище, как каво ми става?! Нямам търпение да започнеш и да си намериш приятелчета ^_^
-Вълнуваш се повече от мен...Все тая, тръгвам, за да не закъснея.
Взе си якето и тръгна да излиза, но преди да затвори вратата се дочу заядливо изказване:
-И повече не ме наричай сладкишче! Знаеш,че го мразя пък и е засрамващо...- при чутото майка и се намръщи, но все пак си познаваше дъщерята
-Някой ден този пубертет ще отмине и ще спре да е толкова мрачна...но да видим кога ще е това.
♡♡♡♡
Джесика отиде и се нареди в двора на училщето, там където беше изписан нейният клас. Всички около нея си говореха и се смееха. Само тя не познаваше никой и започваше да се чуства сконфузно. Огледа се, но никъде не видя и Хоби. Направо супер!
След като тържеството мина и всички преживяха дългата реч на директора, учениците тръгнаха към стаите си. Когато стигна до нейната ,Джес влезе и се настани на първото свободно място. Не смяташе да се запознава с никого днес, затова просто започна да си цъка нещо на телефона. Не минаха и 5 минути и някой я обезпокои:
Гл.т Джес
-Хей, свободно ли е тук?- когато вдигнах поглед видях сладко момиче с дъгла черна коса, което на пръв поглед не изглеждаше като поредната кифла. Нямах намерение да се запознавам с никой,но плановете ми се опропастиха...:
-Ами, предполагам да...
-Аз съм Чой Ханча или накратко-Хани! Ами ти? Май си нова,а?
- Мдаа. Аз съм Джесика и съм от Америка. С майка ми се преместихме тук това лято.
-Между другото корейският ти е доста добър! Да не би и преди да си идвала?
-Ами живея в Корея от 3 години. Просто много често се местим и затова ми се наложи да го уча. Та преди да дойда ходих на частни уроци.
- Така като гледам не си надута като повечето ни съученички. Май ще се спогодим с теб- каза мило Хани и аз се засмях. Беше права. Наистина имах добро предчуствие за това приятелство.
Класната ни дойде и първото нещо, което направи бе да ме представи пред класа. Аз естествено се спекох и не можах да кажа почти нищо, което изглежда предизвика известна доза смях у съучениците ми. Засрамено седнах и чух тих глас. Беше Хани:
-Не се бой! Нормално е да се притесняваш. Пък и тук всички се правят на много важни, така че каквото и да беше казала,щяха да ти се подиграват.
Това момиче знаеше как да насърчава...
След като свършихме с всичко в училище, Хани ми предложи да ме заведе да хапнем сладолед до близката сладкарница. И аз естествено се съгласих. Ако някой иска да ме омае просто трябва да използва думата сладолед в изречението xD.{не,сериозно, наистина е така :D xD} Седнахме и си поръчахме по една мелба. Заприказвахме се и се поопознахме. По едно време забелязах, че на една от крайните маси седеше Хоби. Учудих се, че е сам.
-Хей, познаваш ли Хоби?-попитах аз Хани
-Естествено! Той е най-готиното момче в училище:3
- Хайде да го повикаме. Виждам, че е сам, пък и той е първият,който се престраши да разговаря с моя милост- иронията в гласа ми накара Хани да се засмее, но и отне точно секунда, за да осъзнае какво всъщност и казах.
-Ти да не си луда? Как ще го викнеш тук. Сигурно и дума няма да обеля пред него...
-Чакай, харесваш ли го?- спипах я
-Ами всъщност,не...- знаех, че ме лъже, но се направих на приятно разсеяна
-Тогава какъв е проблемът?! Хей Хобии- когато си чу името той се обърна, аз му помахах да дойде
-Хей, Джес не те видях днес. И здрасти Хани!
-И аз не те видях. Е няма нищо.
-Кажи ,защо ме повика?
-Видях, че си сам и реших, да не те оставям да скучаеш:D
-Ами супер! Тогава сядам при вас.
През цялото време си говорихме и противно на очакванията и Хани също общуваше с Хоби. Този следобед много сближи трима ни. Радвах се,че открих добри приятели, с които да мога да излизам навън. Разбрахме се всеки ден след училище да идваме тук и да си говорим.
Неутрална гл.т:
След като Джес се раздели с приятелите си се прибра. Майка й още от врата я посрещна с въпроси както винаги. След като се наложи да и разкаже всичко, най-накрая се отърва и отиде да се изкъпе. Денят я измори, а беше само първият учебен. Какво ли щеше да е през годината... След като се облече видя, че е станало време за вечеря и слезе да яде. Накрая се качи и си легна. Реши да заспи по-рано,за да е бодра за утрешният ден. Въпреки това обаче, нямаше как да не провери инстаграма си. Разгледа различни снимки на хора,които следеше и се увери, че тяхният живот все още е по-интересен от нейния. Влезе в пледложения списък, с личности,които може би ще я заинтригуват и започна да следва различни хора. Един от всички профили я заинтригува най-много и тя му изпрати заявка. Беше на момче от Северна Корея. Джес се зачуди как ли върви живота на някой, роден в подобна страна. След като и доскучаха снимките в инстаграм, тя се остави на умората да я победи и заспа.
♡♡♡♡
А как мислите кое ли е това интересно момче, което е  последвала?- точно така, същият
Г-н Мин Йонги<3
-----------------------------------------------------------
Е ,хора надявам се новата глава да ви е харесала и да не е била много скучна. Изразете мнението си в коментарите,особено ако имате някакви забележки. <3

Мн лофф за вас🦄
<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3<3