Безгранична любов

2

Ставайтееее!!- гласът на началника се разнесе из глухото помещение. След второто и третото повикване,леглата които изпълваха стаята, досега спокойни започнаха да се размърдват. Войници от всякъде заприиждаха към общата баня,пред която всяка сутрин се виеше километрова опашка. Днес положението обаче бе още по-лошо тъй като тоалетната в съседната сграда на лагера беше в ремонт и лагерниците се събраха тук. След старателно оглеждане на стаята началника се доближи до едно от крайните легла в стаята. В него още спеше войник,който изглежда нямаше намерение да става.
-Редник Йонги пак ли се опитвате да изпросите допълнителни минути сън?- тонът,с който началникът зададе въпроса  си издаде фактът, че този войник попринцип се скатава от ставане.
-Не, началник! Не се и опитвам аз направо го правя.- иронията в гласа на Йонги подразни възрастния командир
-Не ми се правете на остроумен ами ставайте преди да сте усетили болка отзад.- при тези думи мъжът извади пръчката закачена на колана му и се приготви да я използва при нужда.
-Ставам, ставам. Само не разбирам защо трябва да го правя при положение,че така или иначе ще съм последен на опашката и ще кисна 1 час по гащи пред вмирисаната тоалетна.- даа, на Йонги му се носеше слава на поспаланко и затова не за първи път знаеше какво точно го очаква когато стане.
-Свиквайте редник! Когато ви се наложи да отидете, за да се биете за родината си( Северна Корея) местата, на които ще прекарвате дните ще ви се сторят много по-ужасни.
При тези думи началникът напусна стаята тъй като се увери,че Йонги е вече станал. Той от своя страна пък си приготви принадлежностите за баня и се затътри към останалите войници.
След 2 часа мина закуската и ги изкараха да тичат. Лагерът, в който се намираше той бе отдалечен от града и единствената връзка на войниците с местните бе водопроводчикът, който идваше веднъж в седмицата да отпушва канализацията. Той им разказваше как вървят нещата в града или им предаваше съобщения от близките. Дори това на войниците им се струваше страхотно при положение,че 4 години в подготвителния лагер нямаше да имат достъп до каквато и да е техника или устройства за връзка със семейството. Сигурно се питате как точно Йонги бе попаднал тук?- е преди повече от 3 месеца на злият баща Г-н Мин му хрумна че синът му е вече достатъчно голям,за да се научи на боравене с оръжия и биене за родината. Общо взето по това време Северна Корея бе в много лоши отношения с други държави и войните бяха неизбежни. Поради тази причина бащите пращаха синовете си на обучителни лагери, в които да се учат как се оцелява в армията. Следователно лагерът бе като подготовка за ужасът, който щяха да изпитат след близо 3 години. На Йонги не му и се мислеше как ще оцелява на бойното поле. Дитството му бе преминало в това да гледа кървища и умиращи хора. Бе загубил много близки приятели и войната му носеше само горчиви спомени. Мечтаеше как някой ден ще избяга през границата и най-сетне ще усети дъхът на свободата. Досега за него бе съществувала само една истинска любов, която обаче бе разрушена от вражеската войска. Приятелката му бе убита на една от полянките, на които прекарваха толкова много време заедно. Този спомен го караше да се затваря в себе си и дори не беше сигурен, че отново ще може да се влюби истински. Тийнейджърите на неговата възраст мечтаеха за нови готини дрехи и обувки, а той мечтаеше просто да е свободен далече от този ад.
-Йонгиии! Пак изоставаш мързеливец такъв! Другите са на километри от теб, а ти тука още малко ще заспиш. Стягай се иначе няма да обядваш днес!-това всъщност не бе най-лошото наказание,което можеха да измислят тъй като храната и без това имаше вид на повръщано и Йонги обикновенно изяждаше само сухият хляб. Въпреки това се забърза защото не му се ядеше бой от командира.
-----------------------------------------------------------
Е хора това е светът и на вторият ни главен герой- Йонги. Надявам се да съм ви заинтригувала с разказа. Можете да изразите мнението си в коментарите
<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3