Хосок пльосна във водата, изключително дезориентирам. Стори му се, че под него имаше нещо, но бе прекалено тъмно, за да види каквото и да е.
( Нямаше си и на идея, че току що бе създал история, която щеше да се разказва години из каналите, разнасяна от една миша уста на друга. )
Не знаеше, къде беше попаднал, но миришеше ужасно. Запуши си носа с два пръста.
– Сокджин? – повика Хосок принца и се опита да се изправи. Нямаше как да предположи, че таванът ще е толкова нисък и че ще си хакне главата в него.
Не, че не бе свикнал да поема ударите на съдбата.
Не, не метафорично казано, буквално.
– Сокджин?
Не получи никакъв отговор.
Вълнението от успешното заклинание започна бавно, но сигурно да бъде заменяно от паника.
Добре, трябваше да се успокои и помисли трезво. Всичко беше наред.
Просто щеше да направи малка магия за светлината и...
Само че пръчката му не беше затъкната в колана на робата му, където обикновено я носеше.
Време беше да се върне към план А.
Паникьосването бе едно от малкото неща, които му се отдаваха с лекота.
ESTÁS LEYENDO
Чаровният Принц и Самотният Татко ✕NamJin✕
Historia CortaВярвате ли в Щастливия Край? Не? Намджун също. За негов късмет обаче, пътят му щеше да се пресече с този на Сокджин - един изгубен, чаровен принц, чиято мисия в живота бе да намери Истинската любов. Бонус щеше да е и ако успееше да премине от дру...
