Чаровният Принц и Самотният Татко ✕NamJin✕

❇2❇

Още от най ранна възраст на Сокджин бе повтаряно отново и отново, колко е важно да открие чиста, истинска любов. Особено внимание  се обръщаше на първото прилагателно.

Източникът на тези приказки бе собствена му майка, чийто нещастен брак с краля на Щастливото Кралство я бе научил на един много важен житейски урок.

Никога не съди принца по това, колко са лъскави доспехите му. Нищо чудно чудно те да крият тяло, което не се е докосвало до вода и сапун от месеци.

( Като цяло, личната хигиена не бе на особена почит в кралството. Миризмата на пот и други подобни се приемаше за нещо нормално, ако не и привлекателно. Кралицата, която не беше родом от тези земи, се закле, че ще научи детето си какво е баня и защо е важно да се използва  поне веднъж в седмицата. )

Затова заедно с нещата които един всеки уважаващ себе си принц трябваше да овладее – като фехтовка, езда и плюене на възможно най голямо разстояние, – на Сокджин бе преподавано и как да бъде романтик. Уроци свързани с  любовна поезия, тайните на намигването, изпращането на въздушни целувки, омайването с кратки шеги, готвене, пране, бродиране и актьорско майсторство.

( Кралицата осъзнаваше, че някои от тези занимания не са особено ъмм.... мъжествени, но винаги си бе мечтала да има дъщеря. )

Нека просто кажем, че Сокджин порасна като един доста необикновен принц.

Предпочиташе да прекарва времето си в библиотеката, заровен в сред любимите си книги – любимото му четиво се наричаше " Петдесет нюанса романтика" и предната корица почти се беше скъсала от препрочитане, – или в кухнята, където често показваше на главния готвач, как да сготви нещо различно от пълнен с картофи глиган.

На осемнадесет годишна възраст Сокджин най накрая призна пред себе си, че принцесите не бяха много по вкуса му. Много по интересно му беше да гледа другите принцове. 

 Това си заключение сподели само с най добрия си приятел Хосок, който се обучаваше на древна магия при царския маг.

Хосок отговори по типично си негов начин.

– Е, к'во ти пука?

– Баща ми ще ме хвърли на тигрите си, ако разбере.

– Е па, не му казваш я.

– И какво, да се оженя за някоя принцеса и да се правя, че съм щастлив? Така ли ще завърши моята приказка?  – възкликна отчаяно Сокджин и закри очите си с длан, въздишайки тежко за по драматичен ефект.

Намираха се в градината, под  дебелата сянка на огромно, ябълково дърво. Сокджин се криеше от кралицата, която искаше да го запознае с  дъщерята на някаква лейди, а Хосок бягаше от задълженията си, както обикновенно. Нещо не беше в настроение да изкарва зайци от шапката си. Пък и като цяло този номер беше много по труден, ако си от разсеяните тип хора и все си губиш проклетата шапка, мама му.

– Споко, ша ти спасим кльощавия задник – успокои Хосок младия принц, тупайки го по рамото. Беше се ухилил до уши.  – Всичко съм измислил.

– Не че искам да поставям под съмнението казаното от теб, но как точно ще стане това? – попита  Сокджин, опитвайки се да прогони досадната муха, която се опитваше да кацне на носа му.

– Ша напра'им магия.

– О.

В случая това просто "о" изразяваше доста неща. Като се започнеше от "Твоите магии не струват" и се стигнеше до "Предпочитам да си завра мъжеството в пчелен кошер".  Все неща, които Сокджин бе прекалено вежлив да изрази гласно.

– Знам го аз т'ва твое "о" – изправи се Хосок, изтърсвайки отровнозелената си мантията си от залепната по нея пръст. – Нека са видиме довечера пак тук. Ша ти покажа на к'во съм способен.

Сокджин точно от това се страхуваше.

____________________

Съжалявам, Хоби xD