Kingdom England 2: The Kidnapped Son (BG Fanfiction)

Глава втора

Неутрална гледна точка:
/Два дни по-късно/
   Из целия дворец течаха приготовления за посрещането на испанските гости. Джеймс държеше всичко да бъде изрядно и добре изпипано. Искаше да покаже, че като един крал знаеше отлично как се организират такива събития. Договорът между Англия и Испания имаше огромно стратегическо значение за двете страни и затова трябваше да протече без усложнения и непредвидени ситуации. Това беше една от причините охраната на двореца да бъде удвоена.
   Макар че се стараеше да не го показва много често, Джеймс беше развълнуван да види сестра си. Не се бяха виждали от цели пет години и тя му липсваше. Все още не можеше да си затвори очите за това, което тя беше причинила на най-добрия му приятел и момичето, което той обичаше, но все пак тя си оставаше негова сестра.
   Подписването на споразумението беше предвидено за два часа следобед, а Маврик и Ева се очакваха да пристигнат преди дванадесет. Деника помагаше на родителите си с каквото може, а Хари се занимаваше с Евън. Винаги, когато имаше свободно време, гледаше да го прекара със семейството си. Понякога оставяха Евън при Теодора и Джулиан, за да може той и Деника да прекарат малко време насаме.

***
   Вече беше официално. Мирът беше сключен. Разбира се, това беше съпроводено с много преговори и обещания, които струваха доста и на двете страни. Джеймс беше много щастлив, че вижда сестра си, но не можеше да се каже същото за Хари. Всеки път, когато Ева го погледнеше, той извърташе главата си и насочваше вниманието си към сина си, който тичаше наоколо или пък целуваше Деника. Стараеше се да не се отделя от нея, защото определено си личеше, че е много напрегната. От друга страна, Хари искаше Ева да види и да разбере, че чувствата му към Деника не са се променили и той никога не би я изоставил.
   Няколко часа по-късно празненството беше в разгара си. Не празнуваше само кралския двор, а и цяла Англия. Докато всички се забавляваха, единствените деца, които присъстваха си играеха с една от играчките на принц Чарлз. За съжаление по едно време, играчката отхвръкна настрани и се загуби из храстите.

- Евън, твой ред е да я вземеш. – каза Чарлз.

   Евън се съгласи и отиде да намери изгубената играчка като по този начин се отдели от зоркия поглед на бавачката Клаудия. Той видя топката, с която си играеха и отиде да я вземе. В следващия момент, когато той се пресегна да я вдигне, една непозната ръка запуши устата му, а друга го сграбчи. Опита се да се измъкне, но какво можеше да направи едно пет годишно дете срещу много по-силен от него мъж.

***
   Евън вече беше много далеч от родителите и домът си, но не го осъзнаваше. Той не се беше отделял от тях, освен ако не го пратят при баба му или леля му. Плачеше доста силно и това караше войника който го пазеше да се изнервя. Не знаеше нито къде се намира, нито какво е на път да се случи с него. Искаше единствено да се прибере при родителите си. В същия миг вратата се отвори и една руса жена пристъпи в стаята. Евън не я познаваше, дори не знаеше името й, но беше сигурен, че я видя на тържеството по-рано.

- Хей, кой е той? – тя попита мъжът, който го пазеше.
- Принц Чарлз. Съпругът Ви не Ви ли е предупредил?
- За какво? За това, че е отвлякъл детето на брат ми, моя племенник?
- Аз не съм Чарлз. – проплака Евън.
- Моля? – жената приклекна до него, за да са на едно ниво.
- Казвам се Евън.
- Евън? Е, аз съм Ева, така че имаме нещо общо. – тя му се усмихна леко, за да го успокои. – Кои са родителите ти?
- Татко е най-добрия приятел на краля. – каза Евън, а зениците на Ева се разшириха.
- Баща ти, да не би да се казва Хари? – момчето пред нея кимна. – Толкова приличаш на него. – Ева беше възхитена от това колко всъщност си приличаха.
- Познаваш ли го? Можеш ли да ме заведеш при него? – очите на изплашеното дете светнаха от радост.
- Не, миличък, съжалявам. Обаче мога да ти помогна да се махнеш оттук, искаш ли?
- Вече знаете, че не съм принца. Защо не ме върнеш обратно при мама?
- Майка ти? – Ева се подсмихна. Омразата и ненавистта й към Деника не бяха намалели през годините. Как можеше да изпитва добри чувства към тази, която й отне всичко и накара баща й да я ожени на сила за това копеле Маврик, което тайно е кроило планове да отвлече сина на брат й? – Евън, искаш ли да ти споделя една тайна? – уплашеното дете кимна положително. – Ще ти кажа само ако обещаеш да дойдеш с мен след това, става ли?
- Да. – Евън не се поколеба. Все пак беше доста любопитно дете.
- Аз трябваше да бъда твоя майка. – каза Ева и хвана Евън за ръчичката, изправяйки го на крака.
- Как така?
- Не задавай излишни въпроси, когато не му е времето. Ще разбереш много скоро какво ми причини майка ти. Сега да тръгваме. Не забравяй, че ми обеща.
- Да, но татко казва, че мама никога не е правила и не би направила нищо лошо. Затова понякога я нарича ангелче.
- Ангелче? – Ева се засмя силно на глупавото според нея обръщение. – Евън, съжалявам миличък, но майката ти е една обикновена крадла. – каза Ева и тръгна към вратата, през която влезе.
- Ще го върнете нали? – попита пазачът.
- Разбира се. – излъга Ева.

   След случилото се планът на Маврик беше разкрит. Ева не беше глупава и веднага разбра каква е била целта на жалкия й съпруг. Искал е да отвлече принца и да поиска откуп от Джеймс, въпреки че договорът беше току-що сключен. Приликите между Чарлз и сина на Хари бяха огромни и нищо чудно, че похитителят се е заблудил. Грешката всъщност беше голямо предимство за Ева. Може би в крайна сметка тя щеше да получи това, което искаше. Даже много повече. Всичко, което трябваше да направи беше да измисли стойностен и добър план и да се надява, че ще сработи.