Kingdom England 2: The Kidnapped Son (BG Fanfiction)

Глава дванадесета

Гледната точка на Хари:
/Три дни по-късно/
   Това да стигнеш от Лондон до Мадрид за два дни, придружен от триста и петдесет войници, които си успял да организираш и запознаеш с изготвените планове за един ден, беше истински рекорд. Пътувахме много повече, когато се наложи да отида до Шотландия заедно с баща си преди осем години, а тя е значително по-близо до Англия, отколкото Испания. Причината, поради която бях тук беше ясна и на всички, които дойдоха с мен. Омръзна ми да чакам някой друг да направи нещо, за да върне сина ми. Реших, че щом Маврик нямаше да ми го даде, трябваше да прибягна до добра стратегия, за да си го взема сам. Може би това да имаш няколко испански войници сред армията си, беше от голяма полза, но и можеше да бъде голям риск. Искрено се надявах на първото, защото последното, което ми липсва бе да се занимавам с предатели, макар че напоследък само това правя.
   Разполагах само с ден преди да тръгнем за Испания, в който трябваше да подготвя всичко. Не бях спал цяла нощ, обмисляйки различни варианти, чрез които щях да се промъкна в испанския дворец и да взема сина си. Никога нямаше да успея да се справя, ако бях сам. В такива моменти съм благодарен, че мога да разчитам на Джеймс, който ми пази гърба в Англия и на Джон, който много ми помогна. Оказа се, че имал роднини, които работели в двореца. Срещу съответната сума и обещана от нас защита, щях да получа бърз ескорт до стаята, където синът ми прекарва нощите. Начинът, по който щяхме да действаме, на пръв поглед беше изключително лесен и прост, но поне изглеждаше ефективен. Единственото прикритие, на което разчитахме беше това на нощта и факта, че двореца беше много по-слабо охраняван през тази част от денонощието, а това по принцип си беше огромна грешка, която не биваше да се допуска и днес щях да го докажа. Все още беше ранния следобед и докато всички си почиваха и събираха сили за предстоящия щурм, аз не можех да си намеря място от размисли за това какво може да се обърка. Всъщност, прекалено много неща можеха да се объркат. Можеше да ни хванат, да ни убият или да ни затворят. Не искам да си помислям какво ще стане с Евън и Деника в този случай. Щях да оставя съпругата и детето си напълно сами, без защита, ако нещо се случеше с мен. Трябваше да бъда внимателен, но и да не забравям, че от мен зависят твърде много животи тази вечер. Дано всичко мине по план и няма усложнения. Буквално никой не трябва да усети присъствието ни. Влизаме, взимаме Евън и излизаме. Кратко, точно и ясно, но не и лесно за изпълнение. Това е на сто процента сигурно.