Kingdom England 2: The Kidnapped Son (BG Fanfiction)

Глава девета

Гледната точка на Хари:
   Донякъде изпитвах облекчение, че днес Деника реши да посети двореца и да се види с майка си и приятелките си. Стори ми се, че е добра идея, защото наистина имаше нужда да се разведри, докато аз и Джеймс се опитвахме да разберем, откъде се е появила бележката на Ева или по-скоро кой я е доставил. Засега нямахме никаква информация. Няма свидетели, което ми се стори доста странно, защото дворецът е пълен със стража, но никой не е забелязал как някой ще остави бележка пред главните порти.
   С Джеймс се разхождахме из един от коридорите, обмисляйки какво да правим. За жалост мисленето ни беше прекъснато от женски викове. И двамата се обърнахме и забелязахме Деника и Мери, които идваха към нас. Спряхме се на едно място и ги изчакахме да дойдат.

- Всичко наред ли е? Добре ли си? – попитах Деника, а тя кимна.
- Мисля, че намерихме съучастника на Ева. – каза Мери и Джеймс я погледна учудено.
- Кой е?
- Лола. Една от придворните й. Наредих да заключат замъка, за да не може да си тръгне, защото сутринта ми каза, че напуска.
- Ти ми беше споменала, че се държи странно напоследък, но не съм обърнал внимание. Как не сме се сетили наистина? – обади се Джеймс.
- Знаете ли къде е сега? – попита Деника.
- Би трябвало да е в стаята си. Да вървим, да поговорим с нея. – оповести Мери и ни поведе към стаята.

   Докато вървяхме забелязах, че Деника е нервна. Виждах в очите й, че й се искаше Лола да е замесена, за да можем по-бързо да се доберем до Ева. Тази игра наистина продължи твърде дълго и смятам, че е време да обявим края й. Всичко, от което се нуждаем е Лола да е правилния човек. Когато най-сетне пристигнахме пред вратата на стаята й, Деника ме погледна разтревожено.

- Всичко ще бъде наред, не се тревожи. Ще намеря къде е Ева и ще доведа сина ни обратно. Вие с Мери останете тук. – казах им и те двете останаха отвън, а аз и Джеймс бутнахме вратите, за да се отворят.

   Влязохме в стаята и на секундата видяхме Лола, която доста усърдно и бързо се стараеше да си събере багажа. Когато ни видя, се стресна и изтърва, това което държеше в ръцете си. Определено изглеждаше ужасена. Все едно са я хванали да върши нещо лошо. Макар че, ако се окаже, че помага на Ева да укрива сина ми, положението ще бъде много по-лошо, отколкото ако беше откраднала нещо.

- Лола, може ли да поговорим? – започнах аз, а тя преглътна.
- Извинете ме, но бързам. Майка ми ме чака. – отвърна и продължи да си събира багажа.
- Не се опитвай да ни заблудиш. – намеси се Джеймс. – Лола, знаем, че ти си оставила бележката пред портите.
- Каква бележка? – и с цялата си наглост продължава да се прави на невинна.
- Бележката, в която пише, че сина ми е при Ева и която тя е пратила по теб. – обясних.
- Това е нелепо. Не съм виждала Ева от години. – отново се оправда.
- Престани да отричаш! – извиках, а тя подскочи леко заради тона ми. Знам, че не е редно да се държа така към момиче, но щом става въпрос за семейството ми, съм готов да извърша и най-лошото. – Отлично знам къде ходиш всяка сутрин и вечер. Убеден съм, че посещаваш Ева и че ти си оставила бележката. По принцип не обичам да заплашвам хора, макар че това донякъде влиза в работата ми, но ако ти е мил живота, по-добре веднага ми кажи къде е приятелката ти.
- Кълна се, че аз нямам нищо общо с отвличането, но Ева ме принуди. Заплаши ме и не можех да откажа. Тя има много повече власт, отколкото си мислите. – Лола проплака. Пречупи се много по-бързо, отколкото очаквах.
- Виж, можем да се споразумеем. Кажи ми къде Ева е завела сина ми и ще помоля Мери и Джеймс да пощадят живота ти.
- Синът ти е в една малка къща, на няколко километра извън Лондон в посока изток. Не се вижда от главния път, трябва да навлезете в гората. – обясни Лола, все още плачейки.
- Постъпи правилно, но осъзнаваш, че ще има наказание, нали? – попита я Джеймс и тя кимна, докато сълзи продължаваха да се стичат от очите й. – А ти какво правиш още тук? – обърна се към мен. – Върви и намери сина си. – послушах го и излязох от стаята. Вън пред вратата все още Деника и Мери стояха, очаквайки новини.
- Какво стана? – Деника ме попита притеснено, а аз се усмихнах.
- Знам къде е Евън. – казах, а тя сякаш не можеше да повярва.
- Наистина ли? – кимнах. – Идвам с теб.
- Не! – отсякох на мига. – Може да е опасно. Не искам да пострадаш.
- Но… - прекъснах я.
- Деника, ако непрекъснато мисля и се тревожа за теб, няма да мога да помисля за Евън. Остани тук с Мери. Ще го върна обратно.
- Бъди внимателен.
- Винаги. – отвърнах и я целунах за кратко преди да се насоча към портите. Реших да отида и да проверя къщата сам. Знам, че е рисковано, но ако взема и няколко войници с мен, шанса Ева да ни забележи е твърде голям.