Препрочитам думите ,
които каза ми снощи.
Все още усещам усмивката ,
с която заспах през ноща.
Но сега са само сълзи...
Как повярвах си ?
Как втълпих си че истина са ?
Сега ме боли , повече и от преди.
Така ли ми връщаш , защото те нараних.
Казвайки лъжи , които преди
истини били са.
Казвайки че искаш да заспиш до мен,
че искаш да си с мен.
Усещам сърцето си разбито...
за пореден път.
Успях да ти повярвам , доволен ли си?
За миг имахме бъдеще в очите ми ,
видях деня , в който щяхме да се срещнем
идеален беше , точно както и преди.Преди да разбера ,
но все още надявам се да греша.
Да е нещо друго ,
а ти все още до мен да си.Ала каква е възможността?
Все на мен случват се такива неща......да , не знам какво повече да кажа честно казано. Вече не виждам и смисъл . Дори не знам за кое по-точно говоря. Не знам и какво да мисля. Не знам и как да попитам...но да. Това дега няма значение , не е за тук. Исках да ви попитам имате ли любим мой цитат , нещо , което да си е грабнало толкова много в творбите ми , че чак да сте го запомнили ? ...
ESTÁS LEYENDO
Galaxy of Words // Poems
PoesíaКратки и дълги стихове за всичко , за което се опитвам да говоря, ала вместо това написвам...