The Fallen 🌠

Глава 4 🌠

Джесика стоеше и гледаше как демонът, който тя искаше за себе си, целува друга. Изпита силна тъга, всякаш този път той наистина разби сърцето и. Джес не можеше да откъсне поглед от тях, но реши да се направи, че не и пука, което тя самата не знаеше дали е така. Точно в този момент тя взе решение, че ще направи всичко възможно да се върне при ангелите и щеше да убие всеки демон. Тъгата и се замени от силен гняв. Джеси изръмжа и реши да излезне от стаята, но Азазел я хвана за ръката и я накара да спре.
- Къде си мислиш, че отиваш? - Изръмжа демона. - Не си спомням да съм те пускал. - След тези думи Деумос се засмя, а Джесика се отскубна от хватката му.
- Не ти влиза в работата къде отивам! - Изсъска падналата.
- Хей, той те предупреди да не говориш така на виши! - Каза демонката и пристъпи напред към младото момиче. Джесика обаче не трепна.
- Не ми пука какво е казал. Не ми пука за никой от вас. Отстъпи и не се занимавай с мен. - Джеси показа демонския си глас. Никога до сега не го бе показвала. Деумос се вбеси, но след това заапочна да се смее. Азазел реши да се намеси, защото не му се хареса на къде отиват нещата.
- По-добре замълчи, защото ще стане като вчера, и този път ще съжаляваш. - Демона на смъртта говореше с неприкрита заплаха. Деумос сложи ръка на гърдите му и му даде знак да замълчи.
- Недей скъпи, тя се ядоса, защото ти избра мен, а не нея. - Демонката се изсмя злобно, но Джесика реши, че може да обърне всичко в нейна полза. Вече не и пукаше кой е по-виш от нея.
-Миличка, кой ти каза, че преди това той не е целувал мен, може ти да си втора дупка на кавала. - Джесика се засмя и излезна от стаята на Азазел, като остави наглата демонка объркана.
Джесика вървеше покрай много демони и всички я гледаха объркано, а тя така и не разбра защо, но не и пукаше. Продължи, когато видя, че Абигор говори с Йезавет, демон на лъжите. Разговора им накара Джесика да се скрие и да ги подслуша.
- Разкажи ми отново какво стана, когато Азазел дойде при вас. - Попита Йезавет с тежкия си демонски глас.
- Нищо особено - Започна Абигор - Той се разпляска на това, което тя направи и после я попита дали няма да стане, за да се видят или предпочита да лежат. След това си тръгнах. - Нишия демон завърши и започна да диша забързано.
- Влечуго, напоследък нищо полезно не ми казваш. Ще те пратя в най-долното подземие и това ще бъде краят ти. - Изръмжа вишия демон. Джесика не можеше да повярва на ушите си. Уж приятеля и носеше информация за нея, на Йезавет. Как не се е усетила?
- Чакайте, аз, научих още нещо. Моля ви. - Замоли се предателя.
- Какво?  - Изсъска демона.
- Носят се слухове, че е преспала в стаята на Азазел и има подозрения, че той няма да си мине теста за страх. - Каза на един дъх демончето.
- Защо да не го мине? - Джесика започна да обмисля дали да ги прекъне, но искаше да знае за всички слухове.
- Защото, има чувства към  нея. Според някой тя ще се откаже неговата слабост и ще го бъде страх да не я загуби. Слуховете са, че чувсствата  му са се върнали.  - Сърцето на Абигор препускаше.
- Спечели си живота, за сега. - Каза Йезавет. Джесика реши да отиде директно при тях.
- Здравей  Абигор. - Поздрави го тя и му се усмихна. Демончето първоначално се скова, но после и се усмихна обратно.
- Мен няма ли да ме поздравиш? - Попита вишия демон с лукава умивка.
- О, здравей. - Каза простичко Джесика, но гневът и бе в повече, за да замълчи и тук. - Не знаех, че за мен има толкова интересни слухове. Нещо друго интересува ли ви? - Попита Джеси и погледна Абигор със смазващ поглед. Йезавет се засмя.
- Ако има нещо, което не знаем, сподели. - Каза вишия и понечи да я погали по бузата, но тя се дръпна.
- Всъщност има - Каза Джеси с ехидна усмивка - Азазел не си е върнал чувствата, зло като него никога няма да може да си ги върне.
- Интересно, а защо си била в стаята му. - Йезавет я улови за ръката и я дръпна към него.
- Хм, не си спомням да те интересува. - Казаа тя и избута вишия демон от себе си. Явно това го разяри, защото той я зашлеви и тя падна на земята. Джесика определно обаче бе ядосана и се изправи. Посегна да го удари, но той се оказа от лявата и страна. Зашлеви я отново. Джес се вбеси и успя да го удари в челюстта. Демонът я вдигна във въздуха, хващайки я за гушата.
- Най-мразя такива като теб да не си знаят мястото. - Изръмжа демона силно срещу нея, но тя успя с последния си дъх да му отговори достойно.
- Един ден или аз ще ви убия или Ангелите. Ти ще си пръв! - Демонът я пусна на земята и допря отровната си опашка до коремът и. Гледаше я в очите и се смееше.
- Ако я убиеш сега, кралят няма да я види и ще се ядоса на теб. - Гласът на Азазел бе спокоен. Демона на лъжата се изсмя.
- Или на теб, че не си я защитил? Нали все пак е твоя отговорност.
- Ти решаваш дали да я убиеш. - Каза Азазел и ги подмина с нехайна походка. Йезавет махна опашката си от корема и, след което се оттегли. Джесика не почака да си поеме въздух, а направо се обърна към Абигор, който стоеше свит на земята.
- Ти гаден предател! - Викна тя.
- Съжалявам! Нямах избор. Не ме наранявай. - Демончето стенеше зловещо.
- Не, не съжаляваш. Искаш само да не те убия. - Изсъска Джесика. Обърна се, за да си тръгне, но чу, че Абигор стана и се засмя тихо. Обърна се и го уари силно с юмрук. Демончето полетя и падна на земята, падналата започна да го рита, но изведнъж две силни ръце я вдигнаха и я преместиха от него. Джес се обърна, за да удари виновника, но се спря, когато видя, че е Азазел. Сърцето и се сви от болка, когато срещна погледа му. Демона на смъртта я погледна и болка премина през тялото му, но той не и обърна внимание.
- Спри с глупостите и тръгвай. - Каза той с равен глас.
- Няма да ходя никъде с теб! - Каза падналата гордо.
- Тогава да кажа на краля, че си отказала среща с него? - Попита Азазел с триумфална усмивка. Джесика извъртя очи, демона се засмя. - Е, да тръгваме. - Той подаде ръка на Джес, но тя не я пое, а тръгна напред. Демона се засмя и подвикна след нея. - Много си драаматична, добро оттегляне, но поне да бе тръгнала в правилната посока. - Джесика се закова на място и изръмжа глухо, чак сега се уети, че никога не е виждала кралят и не знае пътят. Върна се при Азазел и го погледна злобно.
- На къде да ходя. - Демона я погледна и просто и подаде ръка с печаливша усмивка. - Не, за нищо на света няма даа те хвана за ръка. 
- Сигурна ли си? - Попита Азазел раздразнен.
- Да. - Отвърна твърдо и злобно падналата. Очите на демона на смъртта станаха изцяло черни, но тя го гледаше право в тях, без да отколони или сведе поглед. Това изобщо не се хареса на господаря на смъртта, но реши, че ако я удари сега. Няма да се хареса на краля им. Затова просто се наведе и я метна на рамот. Тя запротестира и започна да се мята, но той вървеше бързо и вече бе до бездната, когато тя отново го изрита.
- Не спреш ли ще те метна тук и ще си тръгна. - Каза Азазел и тя изпуфтя недоволно.
- Мога и сама да ходя. - Каза падналата.
- Млъквай! - Каза заповедно демона и забърза още повече. Стигнаха пред две големи порти и Азазел я пусна. На бяха изобразени най-различни демони и знаци, а в центъра на двете порти стоеше голям пентаграм. Джесика ахна учудена и по тялото и премигнаха студени тръпки. Сега щеше да се реши съдбата и.
Джесика се огледа, от това място тръпки я побиха. Всичко беше в черно и червено, портите черни, а пентаграма кърваво червен. Видя, че около замъка на краля има огромна бездна. Не беше забелязала, че са минаали през мост. Падналата погледна към Азазел, който далеч не изглеждаше изненадан, а много отегчен. Джеси се досети, че той е идвал много често тук. Падналата се втресе цялата от мисълта, да дойде тук още веднъж. Демона отново и подаде ръка, защото забеляза, че я побиват тръпки. Без да се замисли Джес го хвана за ръката, защото имаше нуждаа от подкрепа, макар че от него не можеше да очаква такава. Демона на смъртта я дръпна леко, за да влезнат навътре. Пред портите Азазел извади само единият си нокът и очерта пентаграма. Портите се отвориха и те преминаха. Притеснението на Джесика нарастваше с всяка секунда. В двора бе пълно със статуии на демони. Джеси присви очи и заби поглед в земята. Много искаше да сложи край на всичко това, но тя вече нямаше същите сили като преди. Стигнаха пред огормни врати и Азазел измъкна ръката си от нейната, за да почука. Вратите сами се отвориха и от вътре ги приветства някакъв мъж с черен костюм и гарваново черна коса. Мъжът бе висок и набит, а очите му светеха в червено.
- Здравейте кралю. - Каза демона на смъртта и се поклони леко. Кралят се усмихна, разкривайки острите си зъби. Азазел погледна към Джесика, която бе забила поглед в най-великия демон. Чак тогава той се сети, че не и е казал как да се държи с кралят им, а самата Джеси не можеше да повярва, че това е великия им крал.
- Здравейте. - Каза Джесика, но без поклон.
- Радвам се да видя най-добрия ми войн и любимката ми. - Каза кралят. Джесика погледна объркано към краля и после към Азазел, който гледаше безизразно.
- Защо любимка? - Попита Джес без очтивости.
- Защото, семейството ти бе сред най-силните ми войни, а ти имаш необикновенна сила. - Кралят се засмя гръмко, а Джесика стоеше като ударена. Най-силните му войни? Всички от семейството и бяха Ангели, но никога демони. Джес бе нагазила в дълбоки води и нищо от това нямаше да завърши добре. Не може семейство и да има нещо общо с демоните, освен това, че ги убиват. Сърцето на Джесика заби по-силно, а тя самата изръмжа срещу кралят им.