The Fallen 🌠

Глава 14 🌠

Азазел се усмихваше злобно, а Джесика стоеше с разширени от страх очи.  Падналата не можеше да осъзнае срещу какво е изправена,  а демона на смъртта се бе сблъсквал с това милиарди пъти и не бе уплашен. На Джес обаче, това беше първата и среща с адски хрътки. Не знаеше как да се бие с тях. Макар че е била от Серафимите,  никога не се бе срещала с това създание от ада. По опасност, хрътките, бяха след демоните.
- А-азазел , какво ще п-правим. - Започна да заеква Джеси.
- Или ще ги хванем или ще ги убием. - отвърна спокойно вишия демон. Хрътките започнаха да се приближават, а страха на падналата се увеличаваше все повече.
Едната хрътка скочи към Азазел,  но той ловко я избегна. Отново посегна към него,  но той извади крилете си и полетя над нея. Адската хрътка се ядоса и очите ѝ светнаха още повече в червено,  а тялото ѝ се сгърчи и придоби още по-плашеща, и крива форма. Демона на смъртта се засмя високо и изръмжа срещу нея. Хрътката скачаше все по-високо, за да се докопа до него,  но вишия демон, винаги успяваше да я избегне. Извади странно демонично оръжие и се спусна по-ниско, за да се прицели със странната демонична кама. Хрътката скочи и той я изблъска с ръка. Стъпи отново на земята и заби оръжието дълбоко в нея. Чу се истинско злобно ръмжене и хрътката изчезна.
Джеси все още стоеше шокирана, когато втората хрътка се насочи към нея. Адската хрътка вече бе на сантиметри от младото момиче,  когато изръмжа злобно и се стовари върху нея. Джесика се опита да се извърти, но без успех. Адската хрътка бе твърде голяма и твърде тежка. Очите на Джес се стрелнаха на страни и видя,  че Азазел убива другата. Или поне така си мислеше. Падналата се опитваше да изрита кучеподобното,  но без успех. Създанието от ада, захапа Джеси силно за рамото и разкъса кожата ѝ. Вик на болка се изтръгна от гърдите на Джесика и тялото ѝ изпадна в няколко конвулса.
Азазел чу това и веднага изтича до тях. Джеси лежеше безпомощно на земята, цялата в кръв, а хрътката над нея. Не бе усещала скоро толкова силна отрова в себе си и това я извади от строя. Демона на смъртта се вбеси,  че момичето му е пострадало и изрита силно адската хрътка.
Подобното на огормен вълк, създание, падна няколко метра по-далече от тях. Джесика не можеше да мръдне. Вишия демон видя болката ѝ, от това се агресира още повече, силните му запулаха около него и смени демоничните оръжия. Отново извади едно подобно на кама, но дръжката му бе различна, а и острието се отличаваше от предното. Хрътката полетя към вишия демон,  но той бе подготвен. Успя да хване създанието за муцуната и го свали на земята,  а след това със злобно ръмжене заби камата право в главата на адската хрътка.
Демона на смъртта се върна до Джесика и леко я повдигна, а от очите ѝ се спускаха сълзи от болката. Бе стиснала зъби и се опитваше да се задържи.
- Ще те излекувам спокойно, миличка. - Каза Азазел загрижено и изведнъж от пръстите му излезна черна свелина, която се вля в тялото на падналата. Джес ококори очи и след това задиша нормално.
- К-какво ми направи?  - попита го учудена,защото за първи път виждаше нещо подобно път него. - Какво стана?
- Хрътката те ухапа, спокойно,  вече всичко е наред. - Каза демона на смъртта и ѝ се усмихна. Джес стоеше няколко секунди замръзнала, опитваща да асимилира случилото се,  но след това се хвърли на вратът му, за да го прегърне. Стоеше няколко минути така и след това сля устните им. През тялото на демона премина чувството любов и той не можеше да си обясни какво направи това момиче с него. Той се чувстваше щастлив с нея. Чувстваше се отново жив и виждаше живота си от друга страна. Вече не бе просто демона на смъртта. Вече беше важен за някой. При това много важен, можеше да почувства чувствата ѝ в себе си всеки път, когато тя го докосне.
Джеси се отдръпна, останала без въздух и го погледна в очите.
- Как го направи?  - Попита тя.
- Кое как направих? - Отговори Азазел на върпоса и с въпрос.
- Как ме излекува?  - Попита падналата, а очите и светеха от любопитство. Азазел се усминха дяволито и разроши косата и,  всякаш е малко дете.
- Имам много умения, за които не знаеш. - Отвърна той спокойно.
- Ще ме научиш ли?  - Попита Джесика ентусиазирано.
- Трабва да си демон на смъртта,  за да го можеш, миличка, а ти не мисля, че си. - Каза демона и ѝ помогна да се изправи отново на крака. Джесика завъртя очи и изпуфтя.
- Не е честно. - Каза падналата,  но изведнъж Азазел замлъкна . - Какво има?  Всичко наред ли е?  - Попита Джес бързо.
- Да,  просто се замислих. - Каза Азазел и я погледна със смръщени вежди.
- За какво?  - Продължи да настоява Джеси.
- Защо реагира така,  когато видя хрътките?  - Джеси го погледна объркано.
- Как? 
- Ти се уплаши от тях и едната едва не те уби. - Разясни и вишия демон, всякаш тя не беше там.
- Ами.. На мен за пръв път ми се случва да се бия с такива. - Каза Джеси и погледна надолу,  докато те бавно крачеха из улиците на града. След като тя бе станала на крака и двамата бяха поели към дома им.
- Нали беше от Серафимите?  - Поинтересува се Азазел.
- Да, но никога не съм се била с хрътки. - Призна си падналата, леко зарамена.
- Ясно. - Отвърна вишия демон.
- Кое е ясно?  - Попита Джеси и го погледна.
- Защо реагира така на хрътките. - Джеси продължи да го гледа, а веждата и се стрелна високо.  - Реагира така, защото всеки,  когато ги види за пръв път умира от страх. - Обясни Азазел след като видя объркания и поглед.
- Но защо става така?  - Демона се засмя на това колко е любопитна.
- Защото, любопитко,  им е възложено. - Каза Азазел през смях.
- А какво направи с първата? - Джес леко се препътна и Азазел я улови преди да се пльосне на асфалта.
- От толкова любопитство ще се убиеш. - Каза вишият демон.
- Ами какво да направя,  че постоянно правиш неща,  които не разбирам!  - Подвикна Джесика с детски глас,  а Азазел започна да се смее още повече. Джесика се засмя с него.
- Пратих я обратно в ада,  а отговора на втория ти въпрос е: Убих я, защото те нарани. - Джеси се усмихна широко и тъй като бе изостанала му се метна на конче. Чувстваше се свободна за първи път от сто години и искаше да се възползва от това максимално. Азазел продължи да върви напред, въпреки че тя го задушаваше.
Демона на смъртта спря на средата на улицата и Джес слезна от него. Огледа се и видя,  че до тях има някакъв бар.
- Какво правим тук?  - Попита тя и огледа наоколо. Всичко бе пусто. Имаше някакъв маркет и този бар.
- Тук е този,  от когото трябва да вземем информация. - Уточни Азазел. - Аз ще влезна пръв,  а след малко ела и ти,  като се правиш на привързана за мен,  защото може да докладва на Абадон.
- Да се правя на привързана?  Та аз съм!  - Каза тя и го прегърна силно,  а той я повдигна леко. След като я пусна докосна устните им и Джесика потръпна. Все още го правеше, когато той я докосне. Двамата се отдръпнаха и Азазел каза:
- Огледай дали има други ангели наоколо и тогава влез. И внимавай.
- Спокойно. - Увери го Джесика.
Азазел влезна навътре,  а Джеси се огледа и започна да обикаля наоколо. Реши да мине зад бара и да огледа там. Не след дълго беше отзад,  но там нямаше никой. Нямаше и следи от ангели. Вече спокойна падналата реши отново да мине отпред и да влезне при Азазел. Тъкмо беше стигнала до вратата, когато нещо я накра да се обърне. Джес се обърна на пети и се загледа напред. Това, което видя я накра да започне да трепери,  а шокът заседна в нея.

Азазел навлезе в бара и скоро видя мишената си. Приближи се бавно към него, а когато го стигна промени очите си,  за да станат демонски. Кестенявото момче се обърна към Азазел и веднага застана на тръни.
- Добър вечер, Азазел. - Поздрави го падналия ангел.
- Добра да бъде, Карлос,  да видим какво имаш за мен.  - Каза Азазел. Карлос се напрегна още повече и заговори плахо и не сигурно.
- Имам сведения, че ангелите искат да нападнат ада. - Каза момчето. Азазел се загледа в него и изпука юмруците си.
- Това е твърде глупаво дори за тях,  от къде имаш тези сведения.  - Попита вишия демон на смъртта и изръмжа. Този определено го баламосваше и това не се хареса на Азазел. Тъкмо Карлос да отговори, когато вратата на бара рязко се отвори и Джесика връхлетя,  когато стигна до Азазел бе задъхана и уплашена.
- Азазел, трябва веднага да..  - Джеси не довърши,  когато видя кой стои срещу демона на смъртта. Джес се озова в ужасна ситуация и не знаеше какво да прави. Въпреки,  че не беше в ада,  тя попадна в него и на земята. - Карлос?!  - Каза Джесика и сложи ръка на устата си.