The Fallen 🌠

Глава 16 🌠

Всичко бе свело, падналата чуваше стъпико около себе си. Надигна сe от земята, а Азазел направи същото. Огледаха се и видяха, че около тях е пълно със Серафими. Джес искаше да убие всеки от тях, за да си отмъсти, но демона на смъртта беше по-разумен и знаеше, че няма да успеят да победят всички на куп.
- Здравей, Джесика. - Каза един от ангелите. Крилете му бяха златисти, а погледа сериозен. - Здравей, Азазел.
- Тръгваме! - Каза вишия демон. Повече го каза на Джес, но тя не приемаше. Гледаше право в очите на Дени.
- Първо ще я убия! - Изсъска Джесика.
- Твърде много са. - Обобщи Азазел.
- Да, но аз съм по-силна от преди. - Каза падналата гордо.
- Силна си, защото те свързах с моите сили. - Каза демона тихо. Чак сега на Джесика и стана ясно от къде дойдоха черните криле и издължените нокти.
Джеси не можеше да прецени какво да прави за това, преди да помисли трезво, тя извади оръжието си и го заби право в гърдите на майка си. Камата и потъна дълбоко в гърдите на Дени и агоничен вик се изтръгна от устата на Серафимката. Джеси се ухили злобно и от части изпита лека мъка, но бързо се сети защо я уби. Майка ѝ падна безжизнена на земята и момичето проследи тялото ѝ. Съзнанието ѝ започна да възприема какво е направила, но не чувстваше вина, защото демона в нея не го позволяваше. Кръвта на родителя ѝ се стече близо до краката ѝ и тя преглътна тежко буцата, която се бе намесила там.
Демона на смъртта бързо дръпна падналата и изкара крилете си. Хвана я през кръста и полетя високо с нея.
- Луда ли си!? - Кресна Азазел докато се опитваше да избяга от ангелите.
- Тя това заслужава!  - Тръшна се Джесика, като малко дете, но знаеше, че прави зло.
- Щеше да си го получи, но сега не беше момента. - Каза Азазел и се приземи пред къщата им. Бутна Джес да върви към врата и се огледа трескаво. Демона се гордееше с момичето си, че е толкова смела, но знаеше, че докато не се върнат в ада няма да са в безопасност.
- Защо сме тук?  - Попита падналата.
- Събирай каквото трябва, а аз ще взема оръжията и тръгваме. - Каза Азазел, а Джес погледна объркано - Трябва да се махаме, защото ще дойдат скоро,  за да ни убият. - Поясни демона на смъртта.
- Азазел, ти си най-силният демон. Защо те е страх от тях? - Попита падналата ядосано.
- Защото са много повече от нас. Точно за това убиваме ангели, когато са сами. Как ще се справиш с всички тях на куп? - Азазел вече крещеше.
- Страхотно. Не може ли просто да викнеш ада тук? Така и ние ще имаме шанс да ги победим. - Каза Джеси и се надяваше да се бие с ангелите.
- Отклонихме се от мисята и Абадон няма да ни помогне. Правила. - Каза просто Азазел.
Демона започна да обикаля на ляво и на дясно, за да събира оръжията и накрая Джеси се отказа и реши да започне да оправя нещата им.
Джесика седеше с стаята им и събираше дрехите. Изведнъж Азазел връхлетя и я закова за стената, точно зад вратата.
-Штт - Каза демона и притисна ръката си към устата на падналата. Джеси кимна бързо и Азазел я пусна. Демона на смъртта прие зловещата си форма и застана в бойна позиция, а падналата гледаше объркано и не проумяваше какво става.
Вратата разко се отвори Джесика леко изписка, а Азазел веднага скочи и изръмжа. Дългите му нокти потънаха в гърдите на един ангел. Джеси веднага разпозна Берон, той бе нейн приятел. Красивите му снежно бели криле изгубиха бялсъка си и приятелят на падналата падна безжизнен на земята.