The Fallen 🌠

Глава 7 🌠

Сърцето на Джесика препускаше бясно. Не можеше да реагира на това, което бе чула. Просто го прегърна и зарови главата си в гърдите му. Чуваше тежкото му дишане, чуваше забързания чу пулс. Азазел също чуваше същото и затегна ръцете си около нея. Любовта не го оравеше слаб, а напротив, чувстваше се силен, както никога до сега. Джес се отдръпна от него и го погледна в пъстрите очи. За нея не съществуваше друго, само той. Азазел присви очи и каза с дрезгав глас.
- Не ми пука за последствията.
С тези свой думи демона се наведе и вплете устни в нейните. Джес потръпна и долепи ръцете си на гърдите му, а неговите стояха на кръста на падналата. Те се дръпнаха един от друг задъхани. Двамата все още бяха под еуфорията на дълго критото желание. Джес отново го прегърна и Азазел я погали по косата. В този момент всякаш това не бе свирепият демон на смъртта, който тя познаваше. Сега те бяха просто пострадали, които живеят я лош свят и не могат да покажат любовта си.
- Защо всичко е толкова объркано и толкова сложно?  - Попита с тих и тъжен глас падналата.
- Защото това е светът, я който живеем. - Каза демона тихо и отново я погали по косата. Двамата чуха шум от коридора и бързо се отдръпнаха един от друг. Джес бързо се върна до прозореца, а Азазел излезна в коридора, за да види какво се случва. Джесика стоеше с нелепа усмивка на лицето и си мислеше за това, което се случи преди малко. Падналата се чувстваше щастлива. Щастлива от факта, че изпитва любов и щастлива от факта, че отново чувства. Все още искаше да избяга, но искаше да е с него. Искаше и да отиде при родителите си, за да разбере защо да я предали. Може би Азазел бе прав, тя искаше отмъщение. Искаше те да изпитат същата болка, каквато бе изпитала тя. Това да нямаш чувства е по-лошо от всичко на този свят. 

Вече мина поне половин час откакто Азазел си бе тръгнал. Джесика лежеше на леглото си и вече започваше да се ядосва. Реши да отиде и да тренира сама. Тя все пак трябва да победи Деумос, а не да загуби. Надяваше се това да е шансът им с Азазел да избягат, но първо трябва да се справи с вишата. Джеси се проблече и отиде към ринга, за да намери с някой да тренира, ако не щеше да отиде в тренировъчния център.  Джес вървеше бавно по коридорите и обикаляше. Всички я гледаха и си шепнеха.
"Това е тя"
"Тя ще се бие с вишата"
" Как може да е толкова глупава"
"Азазел явно е луд"
" Нима си мисли, че ще я победи?"
" Загубенячка"
Джесика подмина всички тези глупости и продължи да крачи бързо и напред. Не и пукаше какво говорят, знаеше, че идеята и е просто безумна.  Падналата стигна до ринга и видя, че около него е пълно с демони. Тя се шмугна през тълпата, за да види какво става. Случващото се на ринга я накра да замръзне. Сърцето и се смрази и я накра да се закове на място. Азазел се биеше в човешката си форма с Заган, демон един от тези с кралско потекло. Демона на смъртта бе облян в кръв и едвам се държеше на краката си. Сърцето му биеше едва едва, но той не се отказваше. Посегна отново лъм противника си и този път го улучи, но не достатъчно силно. Заган бързо го заобиколи и свали Азазел на земята. Демона завъртя главата си настрани и видя падналата, която бе сложила ръката си на устата. Бе готова да се втурне да му помогне, но Азазел се изправи от земята и през въжетата на ринга дръпна един демон и му каза нещо, което Джеси не успя да чуе. Демона на смъртта отново се обърна към този с кралско потекло и го изрита силно в корема. Заган падна назад и изруга силно. До падналата се появи някакъв нисък демон с малки стърчащи рога и синкава кожа.
- Вишия ме изпрати да те заведа до стаята ти. - Каза той с нисък и леко стържещ глас. Джес се обърна към него и го изсъска.
- Махни се от мен, за да не те убия!  - Гласът на падналата се извиси.
- Ела с мен, Азазел ми заповяда да те заведа до стаята ти. - Повтори отново странния демон.
- А, аз ти заповядвам да се разкараш! - Джеси губеше търпение. Демона я хвана за ръката и Джесика го избута силно и допря кракът си до гушата му. - Никога повече не ме докосвай! - Демона се опита да закима, но му бе трудно с нейния крак на шията му. Джесика го пусна и отново се обърна към ринга. Азазел започваше да взима контрола в негови ръце, но вече се виждаше, че още малко и ще го убие. Джеси не можеше да допусне това да се случи, защото наказанието за убийство на някой с кралска кръв е измъчване, а в най-лошия случай убийство. Джесика отново не прецени нещата и скочи на ринга. Азазел се ококори и я хвана за лакътя.
- Какво правиш тук? - Изръмжа той с демоничния си глас. Джесика обаче не потръпна.
- Азазел, ако го убиеш това ще бъде краят на всичко, което си постигнал до тук. - Каза тя с мек глас. Той всякаш умекна, но той бързо я стрелна зад себе си.
- Достатъчно Заган, това е краят. - Каза Демона на смъртта с дрезгав глас.
- Аз казвам кога идва краят тук. - Изсъска другият с не по-малко страшен глас. Замахна към Азазел, но той ловко се измъкна от удара, като деъпна падналата след него. Демона бързо стрелна погледа си към възлюбената му, а след това към противника му. Вдигна Джесика с краката към Заган и тя знаеше, че трябва да го изрита с всичката сила, на която бе способна. Изрита го право в гърдите и демона с кралска кръв падна извън важетата. Азазел я пусна и отново я притегли зад себе си. Заган се изправи и прие деминската си форма. Има огромни рога и тъмно сиви криле. Отново се качи на ринга с прелитане и застана право пред Азазел, като го вдигна и го метна на страна.  Демона се обърна към падналата и я вдигна за гушата. Джеси зарита с краката си, но безполезно. Мразеше да е толкова слаба. Тогава се сети, че един от Серафимите се бе бил с него и Заган го бе оставил след като Серафима преряза крилото му.
- Ти малка идиотка. Как смееш да се бъркаш в битките на големите? - Изсъкса той. Очите на Джесика бяха започнали да се изцъклят. Тя погледна към Азазел, който прие демонската си форама на четен ангел. Тогава тя с последния си дъх извика;
- Азазел, крилата му! - Демона на смъртта веднага разбра намека и. Прелетя до него и разкра двете му крила с ноктите си. Заган изкрещя от болка вик пропит от адска болка. Пусна Джесика и тя падна на колете. Веднага се хвана за гушата. Азазел я погледна и присви очи. След това се обърна към демона с кралско потекло.
- Махай се от тук! Иначе ще те убия! - Кресна демона на смъртта с демоничния си глас.
- Ще ти се върне Азазел, всичко това ще ти се върне, а тя - Заган посочи падналата, която сега се изправяше на крака. - Ще бъде убита преди да се усетиш.
- Това е между нас Заган, когато си готов да се биеш отново с мен. Заповядай. - Каза Азазел и другият демон бързо напусна ринга. Демона се обърна към тълпата. - Изчезвайте всички. Веднага!
Всички се разбягаха на поски и двамата с падналата останаха сами.
- Добре ли си? - Попита тя тихо, докато се подпираше на въжетата. Азазел я погледна и все още не приемаше човешката си форама, което започваше да я притеснява. - Азазел, съжалявам, че се намесих, но не можех да те оставя да го убиеш. - Каза тя още по-тихо.
- Как може винаги да се забъркваш в неприятности?  - Попита вишия демон с стържещ глас.
- На мен ли го казваш? Та аз идвам да тренирам, а ти се биеш. Защо изобщо се сбихте? - Попита тя леко ядосана.
- Това не е твоя работа.  - Каза той и се подпря на единия ъгъл на ринга.
- Знаеш ли, че много си противоречиш? - Паднала се изправи и застана пред него.
- За кое си противотеча? - Попита Азазел без да я поглежда.
- Ако действително си влюбен в мен, това означава, че трябва да споделяш с мен. - Каза тя и леко чувство на болка я жегна.
- Сбихме се заради теб. - Той я погледна и прие човешката си форма. Отново красивото двадесет и четири годишно момче отново стоеше пред нея.
- Защо?  - Падналата се почувства виновна за това, че се е бил заради нея. Чувства и се объркваха. След толкова години всякаш и бяха непознати.
- Защото ти се сби с Деумос, преди битката, а тя му е доведена сестра. - Джеси го погледна с ококорени очи. 
- Нали демоните нямат чувства? 
- Да, но така както аз те доведох тук, така той доведе нея. Сега носи отговорност за нея. - Азазел я погледна в очите. Тя имаше чувството, че може да потъне в тези негови пъстри очи. В момента излеждаха сиви.
- Съжалявам. - Каза тя простичко. Той и се уснихна, но след това събрс вежди объркано.
- Откъде знаеше това за Заган и крилете му?
- Ами, един от Серафимите се беше бил с него, когато си дойде и след като го излекуваха, понеже Заган го бе подредил доста добре. Каза, че след като е ранил крилото му той си е отишъл. - Завърши тя и вдигна рамене. - Какво значение има? - Падналата се засмя леко.
- Има значение, защото знаеше слабото му място. Всеки демон има такова. - Крива усмивка излезна на лицето на демона на смъртта.
- А ти имаш ли? - Попита падналата.
- Нямам, а дори и да имах нямаше да ти кажа. - Усмивката му се разтегли още повече.
- Нали всеки демон има?  - Джесика се тросна като малко дете.
- Да кажем, че аз съм специален. - Той се засмя силно и стаята проехтя от смеха му, а Джеси потръпна от красивия му смях.
- Ще разбера какво е. Обещавам ти! - Каза тя гордо. А Азазел просто я притегли в прегърдката си. Джеси зарови глава в него и вдиша аромата му, който тя никога не можеше да определи, но може да го разпознае на всякъде. Азазел я притисна още по-силно и мислите му препускаха.
- Това, което правя е много грешно. - Каза той всвкаш на себе си, но Джес вдигна глава и го погледна в очите.
- Не е грешно, ако те прави щастлив. - Той и се усмивна и се наведе, за да я целуне страстно.  Дръпнаха се отново запъхтяни един от друг. - Какво ще правим с битката утре?  - Попита тя и лека нотка на страх премина през нея, но падналата бързо я прогони.
- Имаш късмет. Ще тренираш с мен тази вечер и утре преди битката. - Каза демона на смъртта городо.
- Супер, а ако не я победя. - Каза Джесика и отново се тросна като малко дете.
- Ще я победиш, ако знаеш слабото и място. - Каза той с лукава усмивка, която го правеше още по-красив.