The Fallen 🌠

Глава 11 🌠

Джесика се надигна от леглото, поемайки си, дълбоко, въздух.
- Азазел, какво направи? - Попита тя плахо - Защо си целият в кръв и защо миришеш на алкохол? - Джеси продължи да настоява, а демона просто я гледаше без да отговаря. Джес стана и отиде до прозореца, загледа се в огньовете и видя, че започва да се зазорява. Азазел следеше всяко нейно движение от походката и до трепването на косата и при всяко движение. Демона се облегна на рамката на кревата и се загледа в нея. Нямаше признак падналата да отиде при него затова демона заговори.
- Джес, ела при мен. - Каза той тихо, но заповедно.
- Кажи ми какво направи? - Каза Джесика сериозно.
- Ела при мен. - Повтори вишия демон, но този път по-заплашително.
- Няма! - Отвърна падналата твърдо.
Азазел започна да се ядосва и за секунди се озова пред нея и я закова за стена, и я целуна страстно. Джесика първоначално се стресна и не искаше да му отвърне, защото знаеше, че е пиян, но по движенията на демона си пролича, че няма да я пусне. Тя се предаде и му отвърна. Азазел я вдигна и се придвижи с нея до леглото. Двамата паднаха тежко на леглото и демона я пристисна силно.
- Азазел. - Каза Джесика през целувките, но той не спираше. - Азазел! - Каза тя по-силно и леко го избута от себе си. Демона на смъртта се осъзна и се дръпна от нея. Огледа се наоколо и запремигва.
- Съжалявам. - Каза вишия демон притеснено. Джеси нищо не каза, а просто го погледна. Азазел тръгна да излиза, но Джес бързо се изправи и го улови за китката.
- Кажи ми какво става. - Каза тя и го погледна с тъжни и навлажнени очи.
- Сбих се, а след това се напих. Не знам какво ми стана и много съжалявам. - Каза той и се опита да я прегърне, но Джесика го спря.
- С кого се сби? - Попита го тя остро.
- С Луцифер. - Отвърна демона искренно.
- Уби ли го?
- За малко.
- Но защо? - Попита падналата ядосано.
- Защото искаше да те провали, а от дълги години се опитва да провали и мен. - Каза Азазел с ръмжене.
- Това не означва, че трябва да опитваш да го убиваш! Ако трябваше да убивам всички, които са се опитали да ме провалят, да съм ви избила всички! - Каза Джес с леко ръмжене.
- Не го защитавай! Не знаеш нищо! - Кресна Азазел.
- Как да знам? Как? Ти не ми казваш абсолютно нищо! - Джесика също се развика.
- Какво искаш да знаеш? Той е демона, който мразя най-много, когато го видя искам да го разкъсам. Искам аз да съм виновника за смъртта му. - Азазел изръмжа всички тези думи като диво животно. Изглеждаше бесен.
- За какво? Само, защото се е опитал да те провали. Като гледам тук си! - Каза Джеси укорително.
- Той уби сестра ми! Единствената, която винаги беше до мен. Единствената, която даваше всичко за мен. Единствената, за която ми пукаше и той я уби пред очите ми. Аз ще направя същото с него! Ще го накарам да изпита най-тежките мъчения, ще го накарам да се моли за живота си. Както тя му се молеше! - Завърши Азазел и гласът му се пречупи от припомнената болка. Джесика стоеше безмълвно. Не знаеше какво да каже. Това не беше малко, което му е причинил. Не можеше да си представи болката, която е изпитал, когато е видял безжизненето му тяло. Не можеше да му помогне дори. Такава болка нямаше да мине никога, ако тя беше на неговото място щеше да направи същото. Докто Джеси стоеше безмълвно, демона го връхлетя спомен.
~ Спомен ~