nudes - pjm + myg ✔

second ending

{ретроспекция}

Джимин надникна през процепа на металната врата и видя как Юнги седи на пейката. Джимин се поколеба, не знаеше за какво ще говорят или поне предполагаше.

Техьонг се чувстваше гузен от факта, че бе издал най-добрия си приятел. И поради тази причина той се издаде прекалено бързо.

Той му разказа за чата им с Юнги и за това, че бе разкрил тайната му.

Чим се страхуваше. Знаеше, че Юнги не обича да го лъжат. И точно поради тази причина Джимин избяга. Той изключи телефона си и се затича към най-близкия възможен парк. Чувстваше се ужасно. Знаеше, че ве бе редно да ме вързва такава тенекия, но мислеше да му се извини по късно чрез съобщение.

След като се поуспокои Джимин тръгна пеш към апартамента на Техьонг.

-

{00:36 през ноща}

-Благодаря ти, че ме изслуша и че поиграхме малко на видео игри, както преди- каза Джимин като прегърна Техьонг.

Джимин слизаше надолу па стълбите когато включи телефона си. Множество известия караха телефона му да вибрира. Щом видя че има няколко пропуснати обаждания и не прочетени съобщения от Юнги той отвори чата им.

Той започна да пише , когато излезе от входа на Техьонг.

Момчето тръгна да пресича. Джимин не внимаваше.

В този момент той не се огледа. Не чу бибитканията от клаксон на кола.

Точно в 00:41 Пак Джимин бе блъснат от забързана кола, качвайки тялото на момчето върху предницата на автомобила.
Тялото на Джимин продължи да се търкаля нагоре, докато не падна зад превозното средство в безсъзнание.

-

Лекарите с всички сили се опитваха да спрат кръвоизливите и да стабилизират момчето.

Сърцето на Пак Джимин отново бе затуптяло в 01:27. А лекарите въздъхнаха от облекчение.

Два часа по- късно момчето бе успешно стабилизирано и спеше в интензивното отделение.

-
Лекарите се отвориха телефона на пострадалото момче и разгледаха с кого последно е говорил. Не обърнаха особено внимание на факта, че разговорите бяха пропуснати.

Те позвъняха на Юнги

{Край на ретроспекцията}